На територията на Иберийския полуостров в периода 11-12 век, тоест около периода, в който е живял известният Ел Сид (всъщност: Родриго Диас де Виват), имаше няколко християнски монархии, включително кралствата Леон, Кастилия и Арагон. Тези държави, като са в съюз, но често и сами, провеждат реконкиста (Sp. reconquista), тоест те отразяват земите на Иберийския полуостров от ръцете на мюсюлманите. През 11-12 век това е преди всичко борба срещу държавата, създадена от берберската династия на Алморавидите. Кавалерията играе ключова роля в армиите на християнската реконкиста. Струва си да добавим, че поради тактиката, използвана от противника, както и топографията на терена, леката кавалерия изигра много важна роля в това каране, чиято роля беше много по-голяма, отколкото например във Франция или Германска империя. Той беше въоръжен предимно с копия и лъкове и използваше мечове като странично оръжие. Отбранителното въоръжение неизбежно беше сведено до минимум и често се ограничаваше до използването на шлем. Такава кавалерия е била използвана за защита на собствените им лагери, както и за водене на партизанска война. Освен леката кавалерия, разбира се, има и тежка кавалерия, която не се различава съществено от рицарската конница на Западна Европа от онова време (11-12 век). Основните настъпателни оръжия са меч и копие, а отбранителните оръжия са главно верижна риза, шлем (често с нос) и щит във формата на нормански щитове от 10-11 век. Струва си да се добави, че в случая с кастилските войски армията, която тръгва на експедиция срещу мюсюлманите, често е била разделена на две части: азага, която изгражда и защитава укрепения лагер, и алгара, която провежда настъпателни операции. Кавалерията - особено тежката - беше част от алгарата.