Fallschirmjäger е сборният термин за германски въздушнодесантни части от междувоенния период и Втората световна война. Първата парашутна част е организирана в нацистка Германия през 1936 г. - може би в резултат на наблюдения, направени по време на съветските маневри от предходната година. Първият отряд парашутисти е създаден по инициатива на Херман Гьоринг и е причислен към Луфтвафе. Година по-късно (1937 г.) първото звено от този тип е подчинено на Вермахта и по-точно на сухопътните войски. През 1938 г. тези части са обединени и разширени, за да образуват 7-ма авиационна дивизия под командването на генерал Курт Студент. Състои се от парашутна пехота, войски, обучени да транспортират планери и пехота, транспортирана до бойното поле със самолети. В хода на Втората световна война са създадени още части на Fallschirmjäger, вкл. през 1943 г. на базата на 7-ма авиационна дивизия са създадени 1-ва и 2-ра парашутни дивизии. В периода 1939-1941 г. немският Fallschirmjäger е използван по предназначение (напр. по време на боевете в Западна Европа през 1940 г.), но след тежките загуби, понесени в хода на боевете на Крит през 1941 г., германските парашутни войски започват да бъдат използвани предимно като елитни пехотни части, в която роля се оказват много успешни, спечелвайки прякора "Зелените дяволи" сред съюзниците.
PzKpfw VI Ausf. B Tiger II или разговорно Konigstiger (полски кралски тигър) е немски тежък танк от периода на Втората световна война. Първите прототипи на превозното средство са построени през 1943 г., а серийното производство продължава през 1944-1945 г., завършвайки с производството на 487 автомобила. Tiger II беше задвижван от един двигател Maybach HL 230 P30, произвеждащ 700 к.с. Той беше въоръжен с 1 88 мм оръдие PaK 43 L/71 и 2 картечници 7,92 мм MG34.
PzKpfw VI Ausf. B Tiger II е създаден във връзка с въвеждането в експлоатация от Алберт Шпеер през януари 1943 г. на заводите Henschel и Porsche за проектиране на нов тежък танк за германските въоръжени сили. Първите прототипи бяха готови до октомври тази година и автомобил, проектиран от компанията Henschel, влезе в масово производство, като 50 единици от новия танк имат кула, проектирана от Porsche (т.нар. Porsche tower). Кралският тигър имаше страхотно противотанково оръдие, способно да унищожи всяка бронирана машина на Червената армия или съюзниците по това време на разстояние 1500-2000 м. Освен това беше много добре бронирана, а бронята му беше внимателно очертана. Всъщност новият немски танк беше недостижим за повечето вражески превозни средства на разстояния над 1000-1200 м. Несъмнено Tiger II имаше много недостатъци: на първо място, двигателят определено беше твърде слаб, което беше същото като по-лекия с 11 тона Tiger I. Повредена беше и скоростната кутия и цялата задвижваща система, която беше изключително неуспешна и склонна към повреда. Tiger II също беше невероятно трудоемък и скъп за производство, което, като се вземе предвид трудното положение на Германия на фронтовете през 1944-1945 г., също беше голям минус. Кралският тигър претърпява бойното си кръщение по време на операцията в Нормандия през лятото на 1944 г. като част от 503-ти тежък танков батальон и 101-ви SS тежък танков батальон. По-късно части, оборудвани с тези танкове, се бият и на Източния фронт през 1944-1945 г. и може би най-големият брой танкове Tiger II в една операция е използван в офанзивата в Ардените в началото на 1944-1945 г.