Когато Мария Тереза от Хабсбургите заема трона през 1740 г., тя наследява от баща си (император Карл VI) армия от не най-добро качество. Пехотата на тази армия беше зле обучена, характеризираше се с много недостиг и по отношение на дисциплина или оборудване - повече или по-малко - отстъпваше на пруския си колега. Значителни недостатъци на австрийската пехота са ясно демонстрирани от двете силезийски войни (1740-1742 и 1744-1745), особено битките при Малуйовице (1741), Стшегом-Добромир (1745) и Соор (1745). Не е изненадващо, че след поредица от поражения в Силезките войни, австрийската армия - особено нейната пехота - претърпява редица промени. Най-напред от 1748 г. се въвеждат оръжия с железен печат, а през 1754 г. т.нар. Commisflinte wz.1754, който се оказва основното оръжие на австрийската пехота до началото на 19 век. Заслужава да се отбележи, че пехотата също получава нови разпоредби през 1749 г., които предвиждат мускетарите да продължат да стрелят в четириредова формация, но в случая с гренадирите те нареждат да стрелят в триредова формация. Елитът на австрийската пехота са гренадирите, които съставляват около 8-10% от личния състав на същата пехота. Те бяха обучени по пруски начин със същата желязна дисциплина. На нивото на войната австрийската пехотна рота наброява 136 души, а гренадирите - 100 души. Батальонът в състав от 6 роти се състои от 18 офицери и 798 войници и подофицери. Въпреки това в състава на 4 роти – 12 офицери и 532 войници и подофицери. Въпреки че по време на Седемгодишната война (1756-1763) австрийската пехота продължава да отстъпва - особено в началото на конфликта - на своя пруски колега, те се справят добре в битките при Колин (1757) и Кунерсдорф (1759), победоносно за австрийците. Струва си да се добави, че в последния те се биеха рамо до рамо с руските войски.
Когато Мария Тереза от Хабсбургите заема престола през 1740 г., тя наследява от баща си (император Карл VI) армия от не най-добро качество. На практика всичките му оръжия останаха в далеч от оптималното състояние, често обучението и оборудването бяха недостатъчни, както и командването. Недостатъците в последния въпрос се усещат още по време на двете Силезки войни (1740-1742 и 1744-1745). За да поправи това, още през 1745 г. Мария Тереза започва работата по военни реформи, която продължава в периода 1748-1756 г. По това време започват да се практикуват големи учения на австрийската армия по пруски модел, което повишава командния капацитет на австрийския офицерски състав. Струва си да се добави още, че през 1752 г. във Винер Нойщад е създадено кадетско училище, а през 1769 г. (т.е. след Седемгодишната война) във Виена е създадена Военна академия. Австрийският офицерски корпус по време на Силезките войни и Седемгодишната война (1756-1763) се състои предимно от чужденци и в това отношение се различава значително от национално силно хомогенния пруски офицерски корпус. Така в армията на Мария Тереза като офицери служат както германци, унгарци и славяни, така и холандци, италианци, французи и ирландци. Струва си обаче да се подчертае, следвайки литературата по темата, че разликата между австрийски офицер и австрийски редник по това време е много по-малка, отколкото в пруската армия. Ако трябва да посочим най-добрите австрийски офицери от онова време, преди всичко трябва да посочим фелдмаршалите на Даун. Браун и Лауодон. Последният, заедно с Пьотр Салтиков, побеждава пруската армия край Кунерсдорф през 1759 г.