7,5 см безоткатна пушка Leichtgeschütz 40 (7,5 см LG40) е немско оръжие от Втората световна война, предназначено за нуждите на въздушнодесантните части (Fallschirmjäger), но използвано и от планински стрелци. Проектантската работа започва в началото на 1937 г. в концерна Rheinmetall, а първите единици получават готовото оръжие през 1940 г. Пистолетът използва два вида ракети: фугасни и противотанкови ракети. Благодарение на олекотения дизайн, първите LG40 са имали среден живот от около 300 изстрела. Пистолетът е кръстен по време на операция Меркурий (кацане на Крит през 1941 г.) и е използван в голям мащаб от немски планински стрелци в подножието на Кавказ през 1942 г. Оръжието остава на склад до края на войната. LG40 беше много успешен и харесан от войниците, защото беше 90% по-лек от пистолета Pak40, но със сравними балистични свойства на снаряда. Технически данни: обхват: 6800 м, калибър: 75 мм, бойно тегло: 145 кг, скорост на стрелба: 8 изстрела/мин.
Fallschirmjäger е сборният термин за германски въздушнодесантни части от междувоенния период и Втората световна война. Първата парашутна част е организирана в нацистка Германия през 1936 г. - може би в резултат на наблюдения, направени по време на съветските маневри от предходната година. Първият отряд парашутисти е създаден по инициатива на Херман Гьоринг и е причислен към Луфтвафе. Година по-късно (1937 г.) първото звено от този тип е подчинено на Вермахта и по-точно на сухопътните войски. През 1938 г. тези части са обединени и разширени, за да образуват 7-ма авиационна дивизия под командването на генерал Курт Студент. Състои се от парашутна пехота, войски, обучени да транспортират планери и пехота, транспортирана до бойното поле със самолети. В хода на Втората световна война са създадени още части на Fallschirmjäger, вкл. през 1943 г. на базата на 7-ма авиационна дивизия са създадени 1-ва и 2-ра парашутни дивизии. В периода 1939-1941 г. немският Fallschirmjäger е използван по предназначение (напр. по време на боевете в Западна Европа през 1940 г.), но след тежките загуби, понесени в хода на боевете на Крит през 1941 г., германските парашутни войски започват да бъдат използвани предимно като елитни пехотни части, в която роля се оказват много успешни, спечелвайки прякора "Зелените дяволи" сред съюзниците.