Hat 8282 7YW PRUSSIAN COMMAND

Когато Фридрих II Велики от семейство Хоенцолерн заема трона през 1740 г., той наследява от баща си (Фредерик Уилям I, известен като крал-сержант) добре обучена армия с много висока бойна стойност. Освен това тази армия имаше и невероятно - по стандартите на 18-ти век - дисциплиниран офицерски корпус, съставен почти изключително от представители на пруското благородство (юнкерс). Предшественикът на Фридрих Велики успява успешно да ангажира благородството в пруската военна машина, да спечели пълната му лоялност в замяна на постоянно и не най-лошото възнаграждение, произтичащо от военната служба. Струва си да се добави, че вече при Фредерик Вилхелм I в пруската армия са служили най-малко двама изключителни офицери: Леополд фон Анхалд-Десау и Курт фон Шверин. Първият от тях е "бащата" на драконовската дисциплина в пруската армия, а вторият - по-образован и опитен в света - се оказва талантлив полеви командир, доказано от битката при Малуйовице (1741). Самият Фридрих Велики в хода на Силезките войни (1740-1742 и 1744-1745) и Седемгодишната война (1756-1763) се оказва изключителен командир, може би най-добрият в епохата на Просвещението, но и в тези войни имената на такива пруски офицери като Ханс Йоахим фон Зитен блесна, Фридрих фон Зайдлиц или братът на краля - принц Хенри от Прусия. Струва си също да се добави, че поне теоретично пруският офицерски корпус трябваше да приложи последователната и единна доктрина за войната, изложена от Фридрих Велики в "Generalprinzipien de Krieges", която монархът написа през 1746-1748 г. на неговите офицери през 1753 г.