AGM-12 Bullpup беше американска ракета въздух-земя и въздух-вода от периода на Студената война. Първите му прототипи се появяват в средата на 50-те години на миналия век, а масовото производство започва през 1959 г. и продължава до 1970 г. AGM-12 беше ракета с обсег на действие от 5000 до 12 000 метра, способна да носи бойна глава с тегло от 113 до 453 kg, а общата й маса - в зависимост от версията - варираше от 259 до 810 kg.
AGM-12 Bullpup е създадена в отговор на посткорейското търсене на ВМС на САЩ (1950-1953) за ракета, способна да унищожава надводни цели от разстояние, безопасно за самолета носител. Първоначално AGM-12 се основава на корпус на бомба от 113 кг, но към него са добавени ракетен двигател и система за насочване. Последното представляваше система за насочване на линията на видимост и изискваше постоянен зрителен контакт на оператора с целта (т.нар. MCLOS насочване). В хода на серийното производство са разработени няколко версии на ракетата AGM-12. Първият, произведен в голям мащаб, е AGM-12A. Следващата версия е AGM-12B, която имаше задвижване на течно гориво, което позволи да се увеличи обхватът и прехвърлената глава. Разработена е и версия на AGM-12D, която се планираше да бъде оборудвана с ядрена бойна глава W-45 с капацитет до 15 kT. Въз основа на тази версия е създаден моделът AGM-12C, който имаше конвенционална бойна глава. Последната версия на ракетата AGM-12 беше моделът Е с противотанкова бойна глава. AGM-12 Bullpups са използвани от много американски самолети, включително: A-4 Skyhawk, A-6 Intruder, A-7 Corsair II, F-8 Crusader и F-4 Phantom II. Ракети от този тип са използвани и в Австралия, Гърция, Дания, Норвегия, Турция и Великобритания. Използвани са в относително голям мащаб по време на войната във Виетнам през 1964 / 1965-1975.
3_edu672042_instruction_sheet.pdf