Първата паравоенна единица, която има съкращението SS (на немски: Schutz Staffel) в името си, е личната защита на диктатора на Третия райх, наречен Leibstandarte Адолф Хитлер, която е официално сформирана през 1933 г. От 1934 г. СС е самостоятелна формация, оглавявана от Хайнрих Химлер. С течение на времето се сформират допълнителни SS единици, включително SS-Totenkopfverbände и SS-Verfügungstruppe. Струва си да се добави, че последният е бил обучен подобно на редовните пехотни части на Вермахта. В относително малък мащаб SS единиците са били използвани в битки по време на боевете в Полша през 1939 г. и във френската кампания през 1940 г. Първите части, предназначени от самото начало да се бият на фронта, са създадени в средата на 1940 г., което им дава името Waffen SS. Първоначално те са били набирани на доброволни начала, също и сред негерманци, но с течение на времето започва да се прилага задължителното набиране. В рамките на Waffen-SS са сформирани много дивизии с различна бойна стойност. Въпреки това, някои от тях (например 1-ва SS LAH танкова дивизия, 2-ра SS Das Reich Panzer Division или 12-та SS Hitlerjugend Panzer Division) могат да се считат за елитни единици, с много висока бойна стойност и често оборудвани с най-доброто налично оборудване. Те демонстрират значителните си предимства не само на Източния фронт (1941-1945 г.), особено по време на битките при Харков през 1943 г., но и по време на битките във Франция през 1944 г. Друго нещо е, че качеството на командния състав на тези части в много случаи беше спорно и много войници на Waffen-SS извършиха военни престъпления по време на Втората световна война.
Танкова дивизия (първоначално моторизирана) SS Wiking (нем. 5. SS-Panzerdivision "Wiking" ) е името на германско тактическо сдружение, което е било част от Waffen SS от Втората световна война. Частта е сформирана в средата на 1940 г. на базата на полка SS-Standarte Germania. Първият му командир е Феликс Щайнер. Дивизията е сформирана не само от германци, но и от доброволци от страни като Дания, Естония, Финландия и Норвегия. Произходът на неговите войници, главно от Северна Европа, също може да обясни името му. Дивизията започва бойния си път с участието си в операция Барбароса от 1941 г., когато се бие в групата армии Юг в Украйна, където достига до реките Дон и Миус. През 1942 г. дивизията продължава да се бори в южната част на СССР, извършвайки т.нар. Fall Blau. В края на тази година частта участва в операция, целяща превземането на Грозни в Чечения, но е напълно разбита. В края на 1942 г. СС дивизията Викинг успява да се оттегли от Кавказ. През 1943 г. той успешно се бие при Харков и участва в битката при Курск, а по-късно и в отблъскването на съветската контраофанзива. През 1944 г. участва в антипартизански действия в Полша и се бие с Червената армия във Варшавски регион. В началото на 1945 г. дивизията воюва в Унгария и завършва бойния си път в Австрия, като се предава на съюзническите сили. Войниците на дивизията по време на боевете на Източния фронт извършват множество военни престъпления и участват в престъплението геноцид, извършено срещу еврейското население.