Afrika Korps (пълно немско име: Deutsches Afrikakorps, съкратено DAK) се разбира като колективно наименование на германските сухопътни части, воюващи в Северна Африка през 1941-1943 г. Африканският корпус е сформиран през февруари 1941 г. в резултат на болезнените поражения, понесени от италианската армия в битките с британците в Африка в началото на 1940/1941 г. Основната му задача е да се притече на помощ на италианския съюзник и да спре настъплението на британските войски в Либия. Командир на частта е генерал, а по-късно и фелдмаршал Ервин Ромел. Първоначално ДАК се състои само от 5-та лека дивизия (по-късно преобразувана в 21-ва бронирана дивизия), през май 1941 г. към нея се присъединява 15-та бронетанкова дивизия, а в края на 1941 г. - 90-та лека дивизия. Струва си да добавим, че още в средата на 1941 г. е основана Panzergruppe Afrika, оглавявана от Ервин Ромел, и към нея се присъединява Африканския корпус. Въпреки отбранителните задачи, DAK (или по-широко Panzergruppe Afrika) много бързо след десанта - по инициатива на своя командир - преминава в строго настъпателни операции, нанасяйки поредица от поражения в пустинята на британците през 1941-1942 г. Тогава обаче неговият командир получава прякора Пустинната лисица. В същото време обаче от самото начало DAK беше обезпокоен от проблеми със снабдяването, които се отразиха негативно върху способността му да провежда настъпателни действия. Той претърпява значително поражение във Втората битка при Ел Аламейн (октомври-ноември 1942 г.), което принуждава DAK да се оттегли чак до Тунис, в който се бие до май 1943 г.
Битката при Ел Аламейн, или всъщност Втората битка при Ел Аламейн, остана извършена в периода от 23 октомври до 4 ноември 1943г. Битката се води между германско-италианските войски и британските части, подкрепена обаче в значителна степен от австралийски, новозеландски и южноафрикански войски. Предполага се, че около 116 хиляди души са воювали на страната на страните от Оста. души, поддържани от приблизително 550 танка и приблизително 800-900 самолета. От британска страна се бият около 195 000 души. души, поддържани от приблизително 1100 танка и приблизително 750 самолета. Втората битка при Ел Аламейн е вид продължение на битката, известна като 1-ва битка при Ел Аламейн през юли 1942 г. В резултат на тази втора битка офанзивата на Оста към Суецкия канал е забавена и накрая спряна. От друга страна, борбата през октомври-ноември 1942 г. е британска офанзива на запад, предназначена да изтласка напълно врага от Египет. Може да се предположи, че командирът на тази битка от британска страна - фелдмаршал Бърнард Лоу Монтгомъри - спечели главно благодарение на материалното предимство и много по-добрата логистика. Несъмнено обаче британският командир, съзнавайки предимствата си, решително ги използва и довежда до решителна победа на войските си, спечелвайки най-голямата победа в кариерата си. Войските на Оста загубиха най-малко 30 000 души. души (убити, ранени и пленени) и около 500 танка. Британците загубиха около 13-14 хиляди. души и около 330 танка.