Парен локомотив Юпитер е парен локомотив, построен в Schenectady Locomotive Works в Ню Йорк, САЩ през септември 1868 г. Локомотивът е построен в нотацията на Уайт в системата 4-4-0, а диаметърът на колелата му е 1435 мм. Първоначално Юпитер е имал котел, пригоден за изгаряне на дърва, но през 1893 г. е пригоден за въглища.
Парният локомотив Юпитер, заедно с трите си сестрински локомотива, Storm, Whirlwind и Leviathan, е построен за железопътните линии на Централния Тихи океан, базирани в Сакраменто. Основната задача на новите парни локомотиви беше да управляват железопътната линия от Калифорния до Юта. На 10 май 1869 г. обаче парният локомотив Юпитер влиза в историята на железопътните линии в Съединените щати, тъй като става свидетел на местоположението на последния участък от железопътната линия, свързваща двата бряга на Съединените щати. Първата наистина трансконтинентална железница в историята на тази страна! След това събитие, което е церемониално поставено в рамка, Юпитер продължава да служи на железопътната линия на Централния Тихи океан и след това на Глобус и Северна железница до 1906 г., когато е продаден за скрап. Струва си да се отбележи, че през 1979 г. работеща реплика на парния локомотив Юпитер е произведена от O'Connor Engineering Laboratories.
The models are digitally printed - some adhesives can dissolve the ink!
Paint in digital printing can be dissolved by certain types of adhesives like butaprene and similar on the same solvents. Before bonding, it is advisable to try the adhesive used on a barely visible part of the model.