HMS Prince of Wales е британски боен кораб, заложен през 1937 г., пуснат на вода през май 1939 г. и въведен в експлоатация в Кралския флот през март 1941 г. Общата дължина на кораба е 227 м, ширина 31,5 м, а пълната водоизместимост - 42 100 тона. Максималната скорост на линкора Prince of Wales беше около 28 възела. Основното въоръжение към момента на изстрелването е 10 356 мм оръдия в две кули с четири оръдия и една двойна купола. Вторичното въоръжение се състои от 16 133 мм оръдия, 49 зенитни оръдия 40 мм и 7 20 мм оръдия.
HMS Prince of Wales е вторият от петте бойни кораба от клас King George V. Бойните кораби от този тип са първите, след 1918 г., при които британските дизайнери вече не трябва да обръщат внимание на маршрутите за разоръжаване, особено на маршрута в Лондон от 1930 г. Построени са и за планирани сблъсъци с италиански бойни кораби в Средиземно море, германски бойни кораби в Северно море и – особено – японски бойни кораби в Далечния изток. В резултат на това са създадени кораби със силно артилерийско въоръжение, особено средна артилерия и преди всичко с мощна броня. Линеен кораб HMS Prince of Wales е построен в корабостроителницата Cammell-Laird в Birkenhead. Почти веднага след въвеждането му в експлоатация той е изпратен да се бие с германския боен кораб Бисмарк през май 1941 г. - по време на битката с този кораб в Датския проток той претърпява сериозни щети. След ремонт се връща в депото на Home Fleet с база в Scapa Flow. През август 1941 г. той играе роля в дипломацията, като превозва премиера Уинстън Чърчил до Северна Америка, за да се срещне с американския президент Франклин Д. Рузвелт. Именно на борда на HMS Prince of Wales е подписана Атлантическата харта на 14 август 1941 г. След завръщането си във Великобритания, тя е изпратена за кратко в Средиземно море и по-късно в Далечния изток с линкора HMS Repulse. На 10 декември 1941 г. и двата кораба са потопени от японските военновъздушни сили в Южнокитайско море.
Морската битка при Куантанам се води на 10 декември 1941 г. в Южнокитайско море, в югоизточната част на полуострова. малайски. Антагонистите в тази битка бяха британският кралски флот и японската военноморска авиация, действащи – интересно – предимно от сухопътни бази. Това беше първият британско-японски сблъсък от такъв мащаб през Втората световна война. Генезисът на битката при Куантанам датира от решението на британския министър-председател през октомври 1941 г. да укрепи Кралския флот в Далечния изток чрез преместване на силен екип от флота в тази област. Първоначално екипът трябваше да се състои от летището HMS Indomitable и бойните кораби HMS Prince of Wales и HMS Repulse. В крайна сметка обаче в района на Малая бяха изпратени само бойни кораби (т.нар. Team Z), които по-късно също получиха ескорт от разрушител. Кардинална грешка, както се оказа по-късно, е недостатъчната противовъздушна защита на отбора. Веднага след информацията за атаката над Пърл Харбър и информацията за приближаването на японския конвой към Малая, командирът на екипа (адм. Филипс) решава да се срещне с него, с намерение да води морска битка. Въпреки това, веднага след като осъзнава загубата на елемента на изненада, той решава да се върне в британската база в Сингапур през нощта на 9 срещу 10 декември 1941 г. Тя обаче е засечена от японската подводница I-58, която предава информацията на японското командване и това решава да атакува британските бойни кораби със своята авиация. Битката при Куантанам започва около 10.00 ч. на 10 декември 1941 г. Това е напълно неравна битка, в която около 100 японски самолета се бият с общо шест британски кораба (два бойни кораба и четири разрушителя). Битката продължи само около 2 часа и доведе до потъването на HMS Prince of Wales и HMS Repulse! Японската страна със загубата на около 30 самолета постигна гигантски успех, като получи пълна свобода на действие в Малая, както и за пореден път доказа мощта на морската авиация.