Британската осма армия е сформирана през септември 1941 г. в Северна Африка от сили, разположени в Египет. До ноември същата година той е съставен от два корпуса – XIII и XXX. Включва, наред с други: 2-ра новозеландска пехотна дивизия, 4-та индийска пехотна дивизия, 7-ма танкова дивизия (известните Пустинни плъхове) и 1-ва южноафриканска пехотна дивизия. В края на 1942 г. има около 220 000 души, сформирани в 10 дивизии и няколко самостоятелни бригади. Осма армия претърпява бойното си кръщение по време на битката при Тобрук през ноември 1941 г. По-късно, през 1941-1943 г., тя се бие в Северна Африка, печелейки много важна победа в битката при Ел Аламейн, а по-късно побеждава силите на Оста в Либия и Тунис. Струва си да добавим, че негов командир от август 1942 г. до декември 1943 г. е Бърнард Лоу Монтгомъри – един от най-добрите британски командири от Втората световна война. В годините 1943-1945 г. Осма армия воюва в района на с Апенини като участва в десанта в Сицилия и в десанта в Южна Италия. По-късно войниците му пробиха Готическата линия и Густав, както и се биеха при Монте Касино през 1944 г. Това беше 8-ма армия, която включваше 2-ри корпус на полските въоръжени сили под командването на генерал Андерс. През 1945 г. Осма армия воюва в долината на По, а по-късно навлиза в Австрия, където завършва бойния си път по време на Втората световна война.
По време на Втората световна война британската армия формира общо 43 пехотни дивизии. В началото на войната щатът на дивизията наброява приблизително 13 800 офицери и войници, докато през 1944 г. този брой нараства до приблизително 18 300 души. Тази значителна промяна в броя на служителите е резултат преди всичко от увеличаването на различните видове помощни звена, а не от увеличаването на броя на самите пехотинци. През 1944 г. британската пехотна дивизия се състои от три пехотни бригади, всяка със собствен щаб, щабен взвод, 3 пехотни батальона и инженерни дивизии. Струва си да се добави, че един-единствен пехотен батальон е имал приблизително 780 офицери и войници и е имал множество поддържащи части (например минохвъргачен взвод или разузнавателен взвод). Дивизията включваше и де факто артилерийска бригада с пет артилерийски полка (включително един противотанков и един зенитен), батальон картечници и минохвъргачки, както и разузнавателни, комуникационни и сапьорни части. Важен елемент, повишаващ мобилността на британската пехотна дивизия, беше нейната пълна моторизация. Основната пушка на британския пехотинец беше пушка Lee Enfield No.1 или No.4. Като картечни оръжия, наред с други, са използвани картечници Sten, ръчни картечници Bren и картечници Vickers. Най-често използваните противотанкови оръжия са 40 и 57 мм 2- и 6-фунтови оръдия, а по-късно и 76-мм 17-фунтови оръдия. От своя страна основното въоръжение на полевата артилерия беше много успешна гаубица Ordnance QF 25-pounder.