FV 4034 Challenger 2 е модерен британски основен боен танк от 3-то поколение. Първите прототипи на автомобила са построени през 1991 г., а серийното производство продължава през годините 1993-2002 г., завършвайки с производството на около 450 екземпляра. Challenger 2 се задвижва от двигател Perkins-Condor CV12 с 1200 к.с . Базовата версия на превозното средство е въоръжена с едно 120 мм нарезно оръдие L30A1 и две 7,62 мм картечници.
Challenger 2 в първите етапи на разработката (средата на 80-те години на миналия век) е конструиран като частно предприятие на Vickers Defense Systems (сега BAE Systems), което се основава на опита, натрупан от експлоатацията на танка Chieftain и - особено - Challenger 1, който Challenger 2 трябваше да замени. Едва в началото на 80-те и 90-те години на миналия век британската армия се интересува от проекта и избира Challenger 2 за нов основен боен танк. Танкът Challenger 2 има много добра броня, използвайки композитна броня Chobham / Dorchester L2 и ефективен 120 мм оръдие. Той обаче отстъпва място на други западни танкове 3-то поколение в областта на маневреността и мобилността, което се дължи на голямото тегло на автомобила (63 тона в базовата версия, цели 75 тона във версията с подсилена броня) и мощността на двигателя е само 1200 к.с., в сравнение с двигателите 1500. KM в M1 Abrams, Leclerc и Leopard 2. Танкът Challenger 2 е използван в битка по време на операция Пустинна буря (1990-1991) и войната с Ирак през 2003 г. Единственият ползвател на този тип танк - освен британската армия - е Оман.
Втората война в Персийския залив Инвазия в Ирак през 2003 г ) беше официално стартиран на 19 март 2003 г. и официално завърши с реч на президента на САЩ Джордж У. Буш-младши на 1 май 2003 г. Струва си да се припомни обаче, че американските войски и подкрепящите ги страни официално останаха в Ирак до 2011 г. Основната причина за конфликта беше желанието на САЩ да унищожат оръжията за масово унищожение, за които се твърди, че са собственост на Ирак, и предполагаемото спонсорство на страната на международния тероризъм - лозунг, който беше особено популярен и важен за американския гражданин след трагичната атака на 11 септември , 2001 г. От едната страна на барикадата, в хода на тази война, застанаха войските на антииракската коалиция, съставена от силите на няколко държави (включително Полша), но главно на Съединените щати, които в периода март-април 2003г. възлизат на около 200 000. С течение на времето броят на тези сили се променя. Техният противник бяха иракските сили, оценени на 350 000-380 000 войници. Парадоксално е тогава, че иракските сили имаха предимство в числеността си, но явно отстъпваха на коалиционните сили на други нива на военното изкуство. Противно на Първата война в Персийския залив, командването на силите на коалицията решава да провежда едновременни много интензивни операции на суша и във въздуха, като се фокусира главно върху технологичния напредък на собствените си сили, изненадата и скоростта на действие. Основната цел на операцията беше превземането на Багдад в резултат на насилствено нападение на коалиционни войски дълбоко в Ирак. Струва си да се добави, че в хода на тази фаза на войната с силно движение, коалиционните войски заобиколиха по-големите градове, правейки изключение за важните градове на Басра. В рамките на 21 дни от началото на атаката войските на коалицията стигнаха до Багдад и на 9 април 2003 г. столицата на Ирак официално беше в ръцете на коалиционните сили. Разглеждайки войната от чисто военна гледна точка, тя завършва с пълен успех на коалиционните войски, постигнат много бързо и с минимални загуби. От политическа гледна точка обаче това се оказа спорна победа и нещо повече, тя ангажира американските войски в дългосрочни стабилизационни дейности в Ирак, разходите за които - както човешки, така и икономически - вероятно надвишаваха разходите за операцията март-април 2003 г.