Келтите са група от индоевропейски народи, чието родно място вероятно е областта на днешна Южна Германия и Бохемия и Централна-Западна Франция. Най-голямата експанзия на келтите достига т.нар епохата на Ла Тене, чието начало се датира около 450-400 г. пр. н. е., а краят е 150-100 г. пр. н. е. През този период келтите завладяват цяла днешна Франция, Британските острови, голяма част от Испания, но достигат и Балканите и дори Мала Азия! Струва си да се добави, че келтите са развили висока култура, с обширна религиозна система, с обширни отбранителни селища (opida), чиято площ понякога е обхващала няколкостотин хектара, но също така и със силно развита обработка на желязо. Това, разбира се, повлия на келтските военни. Количествено армиите, разгърнати от келтите, са доминирани от пехота, но много важна роля на бойното поле играе и кавалерията, която през 3 век пр. н. е. до голяма степен измества използването на колесници в континентална Европа. Вероятно келтската кавалерия е била обслужвана от социален елит, който може да си позволи скъпо да поддържа боен кон. По време на влизане във военни контакти с Рим, т.е. през 4-ти век пр.н.е., при завладяването на Северна Италия през 3-ти век пр.н.е. и – особено – по време на битките на Цезар в Галия (58-52 пр.н.е.), келтският кавалерист е въоръжен с кръгъл или правоъгълен щит, той често носеше шлем от желязо или бронз, а като оръжие използваше копия или копие и дълги двуостри едноръчни мечове. Струва си да добавим, че по време на борбата с римската армия през 1 век пр. н. е. келтската конница най-често използва копия.