Ramcke Brigade (известна също като Fallschirmjäger-Brigade Afrika) е германска въздушнодесантна единица, която е действала от 1942-1943 г. Бригадата получава неофициалното си име, тоест бригада Рамке, от фамилията на своя командир - Херман Рамке. Бригадата е сформирана през 1942 г. и воюва в Северна Африка от самото начало, като участва в 1-ва битка при Ел-Аламейн. При хода си поделението е обкръжено, но войниците му, въпреки тежките загуби, успяват по дързък начин да пробият до собствените си линии. В периода октомври-ноември 1942 г. отрядът се бие във Втората битка при Ел-Аламейн, като понася допълнителни загуби и след поражението на държавите от Оста в тази битка се оттегля през Триполитания към Тунис, където се бие в последните битки в Северна Африка. Капитулацията на частта става през май 1943 г. На пълен работен ден бригада Рамке имаше три парашутни пехотни батальона, учебен батальон, артилерийски батальон, противотанкова и инженерна рота, както и комуникационни и санитарни части.
Afrika Korps (пълно немско име: Deutsches Afrikakorps, съкратено DAK) се разбира като колективно наименование на германските сухопътни части, воюващи в Северна Африка през 1941-1943 г. Африканският корпус е сформиран през февруари 1941 г. в резултат на болезнените поражения, понесени от италианската армия в битките с британците в Африка в началото на 1940/1941 г. Основната му задача е да се притече на помощ на италианския съюзник и да спре настъплението на британските войски в Либия. Командир на частта е генерал, а по-късно и фелдмаршал Ервин Ромел. Първоначално ДАК се състои само от 5-та лека дивизия (по-късно преобразувана в 21-ва бронирана дивизия), през май 1941 г. към нея се присъединява 15-та бронетанкова дивизия, а в края на 1941 г. - 90-та лека дивизия. Струва си да добавим, че още в средата на 1941 г. е основана Panzergruppe Afrika, оглавявана от Ервин Ромел, и към нея се присъединява Африканския корпус. Въпреки отбранителните задачи, DAK (или по-широко Panzergruppe Afrika) много бързо след десанта - по инициатива на своя командир - преминава в строго настъпателни операции, нанасяйки поредица от поражения в пустинята на британците през 1941-1942 г. Тогава обаче неговият командир получава прякора Пустинната лисица. В същото време обаче от самото начало DAK беше обезпокоен от проблеми със снабдяването, които се отразиха негативно върху способността му да провежда настъпателни действия. Той претърпява значително поражение във Втората битка при Ел Аламейн (октомври-ноември 1942 г.), което принуждава DAK да се оттегли чак до Тунис, в който се бие до май 1943 г.