Решаващо влияние върху оформянето на организацията и тактиката на германската пехота преди избухването на Втората световна война е, от една страна, опитът от предишната световна война, но и теоретичните разработки, създадени през 20-те и 30-те години на 20 век, които често подчертава необходимостта германската пехота да се възприема като средство за водене на настъпателна война. Това се отразява както на оборудването, така и на организацията на германската пехотна дивизия, която през септемврийската кампания от 1939 г. се състои от 3 пехотни полка, всеки от които е разделен на 3 пехотни батальона, артилерийска рота и противотанкова рота. Освен това имаше множество поддържащи части, включително: артилерийски полк с 4 артилерийски ескадрили (включително един тежък), противотанков батальон, сапьорен батальон и комуникационен батальон. Общо така наречената пехотна дивизия В първата мобилизационна вълна около 17 700 души имаха значителен артилерийски компонент, но също така беше изобилно оборудван с картечници. Освен това разполагаше с модерни и ефективни за онези времена средства за комуникация и командване. В хода на войната пехотните дивизии претърпяват трансформация - през 1943 г. част от тях са трансформирани в бронегренадирски дивизии. От 1943 г. обаче стандартното подразделение на "традиционната" пехота се състои от приблизително 12 500 души (а не приблизително 17 700, както през 1939 г.) и нейният артилерийски компонент – особено тежката артилерия – също е намален в него, докато противо- танковата защита беше значително подобрена. Предполага се, че през цялата Втора световна война около 350 пехотни дивизии са служили във Вермахта.
По време на Втората световна война (1939-1945) германската армия се опитва да придаде възможно най-голяма роля на предоставянето на медицинска помощ на своите ранени войници, като продължава по някакъв начин традициите на Великата война. Например, в германска пехотна дивизия имаше две медицински роти (понякога моторизирани), два взвода за линейка (моторизирани) и една полева болница. Мотопехотната дивизия имаше същите медицински услуги като тази на пехотната, но броят на линейките беше увеличен до три. Интересното е, че бронираната дивизия имаше 2 медицински роти и 3 взвода за линейки – те бяха напълно моторизирани и най-често използваните бронирани машини. При по-сериозна рана германски войник е евакуиран например в батальонен медицински пункт (на немски: Verwundetennetz), т.нар. линейка (немски Wagenhatleplatz), полеви медицински пункт (немски Hauptverbandplatz) или дивизионна полева болница (немски Feldlazaret). Струва си да добавим, че докато във Verwundetennetz на първо място се оказваше по-усъвършенствана първа помощ, в Hauptverbandplatz беше възможно да се извършват по-напреднали операции или кръвопреливания. При тежко пострадали хора бяха положени усилия за стабилизирането им, преди да бъдат откарани във Фелдлазарет. Струва си също да се добави, че всеки войник от германските въоръжени сили имаше лична превръзка.