В началото на Втората световна война, през септември 1939 г., Франция се възприема като една от най-мощните сили в Европа, с армия, смятана за най-силната в Западна Европа. Пълното поражение през май-юни 1940 г. обаче осуетява тази позиция и води до ясно разделение във френския политически и военен елит. Прилагайки значително опростяване, може да се предположи, че някои от членовете му са си сътрудничили с Третия райх, а държавата Виши, оглавявана от героя на Вердюн - Филип Петен, е призната за правоприемник на Третата френска република, която е победена през 1940г. Някои обаче решават да продължат съпротивата срещу германския агресор – сред тях е генерал Шарл дьо Гол, който на 18 юни 1940 г. отправя апел за по-нататъшна борба срещу Германия. На 13 юли 1942 г. разговорното наименование "Свободна Франция", използвано за описване на френски политически и военни организации, несъгласни с германската окупация, е променено на "Борба с Франция" (фр. боец във Франция ). Все пак в разговорната реч се използва терминът "свободен френски". Свободните френски войски участват в операция "Факел" през ноември 1942 г. в Алжир и Мароко, а по-късно в тези френски колонии е сформирана 2-ра бронирана дивизия, командвана от генерал Леклерк. Свободните френски войски се бият както със силите на Оста, така и с войските на Виши в Северна Африка, в родината си през 1944 г. (включително Нормандия, Бретан, Елзас), в Германия, но и в Далечния изток - в Индокитай. Свободните французи също са служили в RAF, съветските военновъздушни сили и британската SAS. Струва си да се добави, че през втората половина на 1944 г. силите на Свободната Франция наброяват около 400 000 войници, а точно преди края на Втората световна война френските войски, воюващи заедно със съюзниците, вече наброяват около 1,3 милиона.