В хода на Втората световна война германските сапьорни части (на немски: Pioniere) са разпределени в състава на батальона към всяка пехотна, бронирана, планинска, гренадирска и танково-гренадирска дивизия. В края на войната те също са причислени към дивизията Volkssturm. Щатовният сапьорски батальон се състоеше от щаб, две роти сапьори, рота моторизирани сапьори и моторизирана мостова колона. Струва си да се добави, че частите на сапьорите (пионери) във Вермахта, а също и в Waffen SS, бяха изобилно оборудвани с картечници и други поддържащи оръжия, а войниците, служещи в тях, имаха добра и често много добра подготовка. Освен че изпълняват типични инженерни и сапьорни задачи, те се възприемат и като щурмови единици (на немски: Sturmpioniere), предназначени да атакуват силно укрепени обекти и постоянни точки на съпротива. Струва си да се добави, че частите Sturmpioniere много често си сътрудничиха с други видове въоръжени сили върху обикновената пехота и завършвайки с авиацията.
Битката при Курск (немско кодово име: Operation Zitadelle) е широко призната - не съвсем точно - като най-голямата бронирана битка през Втората световна война и най-голямата бронирана битка на Източния фронт. Това се случва след германското поражение при Сталинград през февруари 1943 г., но и след успешната германска контраофанзива при Харков през март същата година. Германската страна, присъединявайки се към битката, разчита на пълното придобиване на стратегическата инициатива, на задачата на съветската страна с възможно най-големи загуби, както и на зърното на съветското настъпление, очаквано през лятото на 1943 г. Червената армия заема отбранителна позиция, опитвайки се да обезкърви атакуващите германци в началния етап на операцията и след това да премине към контранастъпление. Битката на Курската дъга започва на 5 юли 1943 г. и наред със съветските операции в Орлово и Белгород продължава до 23 август същата година. В хода си, въпреки участието на значителни сили от германската армия и най-новите танкове "Тигър" и "Пантера", както и разрушителите на танкове "Фердинанд", Съветите постигнаха победа, които се подготвиха много добре за тази битка и въпреки огромните загуби - те успяха да преминат в контраофанзива. Битката при Курск се оказа една от повратните точки във Втората световна война. Смята се, че в резултат (от 5 юли до 23 август) германската армия губи около 240 000 войници - убити, ранени и пленени, около 1300 танка и около 1000 самолета. Загубите на Червената армия несъмнено бяха по-големи.