Afrika Korps (пълно немско име: Deutsches Afrikakorps, съкратено DAK) се разбира като колективно наименование на германските сухопътни части, воюващи в Северна Африка през 1941-1943 г. Африканският корпус е сформиран през февруари 1941 г. в резултат на болезнените поражения, понесени от италианската армия в битките с британците в Африка в началото на 1940/1941 г. Основната му задача е да се притече на помощ на италианския съюзник и да спре настъплението на британските войски в Либия. Командир на частта е генерал, а по-късно и фелдмаршал Ервин Ромел. Първоначално ДАК се състои само от 5-та лека дивизия (по-късно преобразувана в 21-ва бронирана дивизия), през май 1941 г. към нея се присъединява 15-та бронетанкова дивизия, а в края на 1941 г. - 90-та лека дивизия. Струва си да добавим, че още в средата на 1941 г. е основана Panzergruppe Afrika, оглавявана от Ервин Ромел, и към нея се присъединява Африканския корпус. Въпреки отбранителните задачи, DAK (или по-широко Panzergruppe Afrika) много бързо след десанта - по инициатива на своя командир - преминава в строго настъпателни операции, нанасяйки поредица от поражения в пустинята на британците през 1941-1942 г. Тогава обаче неговият командир получава прякора Пустинната лисица. В същото време обаче от самото начало DAK беше обезпокоен от проблеми със снабдяването, които се отразиха негативно върху способността му да провежда настъпателни действия. Той претърпява значително поражение във Втората битка при Ел Аламейн (октомври-ноември 1942 г.), което принуждава DAK да се оттегли чак до Тунис, в който се бие до май 1943 г.
Fallschirmjäger е сборният термин за германски въздушнодесантни части от междувоенния период и Втората световна война. Първата парашутна част е организирана в нацистка Германия през 1936 г. - може би в резултат на наблюдения, направени по време на съветските маневри от предходната година. Първият отряд парашутисти е създаден по инициатива на Херман Гьоринг и е причислен към Луфтвафе. Година по-късно (1937 г.) първото звено от този тип е подчинено на Вермахта и по-точно на сухопътните войски. През 1938 г. тези части са обединени и разширени, за да образуват 7-ма авиационна дивизия под командването на генерал Курт Студент. Състои се от парашутна пехота, войски, обучени да транспортират планери и пехота, транспортирана до бойното поле със самолети. В хода на Втората световна война са създадени още части на Fallschirmjäger, вкл. през 1943 г. на базата на 7-ма авиационна дивизия са създадени 1-ва и 2-ра парашутни дивизии. В периода 1939-1941 г. немският Fallschirmjäger е използван по предназначение (напр. по време на боевете в Западна Европа през 1940 г.), но след тежките загуби, понесени в хода на боевете на Крит през 1941 г., германските парашутни войски започват да бъдат използвани предимно като елитни пехотни части, в която роля се оказват много успешни, спечелвайки прякора "Зелените дяволи" сред съюзниците.