Решаващо влияние върху оформянето на организацията и тактиката на германската пехота преди избухването на Втората световна война е, от една страна, опитът от предишната световна война, но и теоретичните разработки, създадени през 20-те и 30-те години на 20 век, които често подчертава необходимостта германската пехота да се възприема като средство за водене на настъпателна война. Това се отразява както на оборудването, така и на организацията на германската пехотна дивизия, която през септемврийската кампания от 1939 г. се състои от 3 пехотни полка, всеки от които е разделен на 3 пехотни батальона, артилерийска рота и противотанкова рота. Освен това имаше множество поддържащи части, включително: артилерийски полк с 4 артилерийски ескадрили (включително един тежък), противотанков батальон, сапьорен батальон и комуникационен батальон. Общо така наречената пехотна дивизия В първата мобилизационна вълна около 17 700 души имаха значителен артилерийски компонент, но също така беше изобилно оборудван с картечници. Освен това разполагаше с модерни и ефективни за онези времена средства за комуникация и командване. В хода на войната пехотните дивизии претърпяват трансформация - през 1943 г. част от тях са трансформирани в бронегренадирски дивизии. От 1943 г. обаче стандартното подразделение на "традиционната" пехота се състои от приблизително 12 500 души (а не приблизително 17 700, както през 1939 г.) и нейният артилерийски компонент – особено тежката артилерия – също е намален в него, докато противо- танковата защита беше значително подобрена. Предполага се, че през цялата Втора световна война около 350 пехотни дивизии са служили във Вермахта.
Германия (първо като Ваймарската република, а по-късно като Третия райх), въпреки че беше една от най-големите икономики в междувоенна Европа, нямаше зашеметяваща степен на моторизация в своето общество. Известният проект на народен автомобил (на немски: Volkswagen) започва малко преди избухването на Втората световна война и всъщност – за граждански цели – започва да функционира едва след 1945 година. Германската индустрия като цяло също беше очевидно по-ниска от своя американски конкурент по отношение на ефективността или използваните производствени техники. Трябва да се помни и за необходимостта от внос на големи количества суров петрол от тогавашна Германия. Всичко това, разбира се, повлия на степента на моторизация на Вермахта. От една страна, той разполагаше с напълно механизирани и моторизирани бронирани и леки дивизии. Също така, няколко вида поддържащи части в пехотните дивизии (особено артилерия и комуникации) бяха изцяло или предимно моторизирани, но конната тяга все още беше основното транспортно средство за доставки във Вермахта. Освен това, въпреки опитите за обединяване на германския автомобилен парк и въвеждане на успешни камиони (напр. Opel Blitz) и високопроходими превозни средства (напр. Schiwamwagen или Kübelwagen), броят на видовете автомобили, използвани във Вермахта, беше значителен. Разбира се, това повлия на темповете на ремонти, транспорт и т. н. Противно на общоприетите схващания, трудно е да наречем целия Вермахт през Втората световна война изцяло моторизирана или механизирана армия. В тази област явно отстъпи място на британската армия и армията на САЩ.