Може да се рискува твърдение, че произходът на германската държава може да се датира от 9-ти век, когато държавата на Каролингите е разделена на три части (Верденското споразумение, 843 г.), а източнофранкската държава, произтичаща от това разделение, е пряк предшественик на средновековна Германия. Рицарската класа се развива сравнително бързо в тогавашна Германия. Струва си да добавим, че полската дума "рицар" произлиза от немската дума "ritter", което означаваше не само конски воин, но и земевладелец, който благодарение на доходите от земята можеше да се въоръжи със сравнително скъпо оборудване. . През пълното (X-XIII в.) и късното (XIV-XV в.) на Средновековието германското рицарство участва в множество конфликти в различни части на Европа и извън нея. На първо място трябва да се спомене разширяването на Германската империя (от 962 г.) на юг, към полуострова. Апенински, но и на изток – към земите, заети от полабските славяни, Полша, но и балтийските народи. Така или иначе, експанзията, извършена за сметка на балтийските народи (13-14 век), се извършва основно от Тевтонския орден. Изглежда, че парадът не споменава голямото участие на немските рицари в Третия кръстоносен поход към Светите земи (1189-1192), организиран от германския император Фридрих Барбароса. Експанзията на юг се води с различен късмет и често струва на немските рицари много кръв (например поражението в битката при Леняно през 1176 г.) и в крайна сметка завършва с неуспех. Струва си да се добави, че през 13-ти век основното защитно оборудване на немския рицар е ризата, към която с течение на времето са добавени елементи от плоча. Едва в края на 14-ти век и през 15-ти век започват да се използват пълни плочи. Именно на германски територии се появи т.нар готическа броня, която беше почти шедьовър на бронята. Чудесен пример за това е бронята от около 1480 г., приписвана на Сигизмунд Тиролски, изработена в Аугсбург и представена в Музея за история на изкуствата във Виена. През 12 век германският рицар най-често носи т.нар страхотен шлем, който обаче от 13 век започва да се заменя с т.нар. люлка, която сравнително бързо започна да получава подвижен воал. В Германия често под формата на т.нар klappvisier (от 13-14 век). През петнадесети век салатата, която може би е стигнала до Германия от района на днешна Италия, става популярна сред немските рицари. Когато става дума за нападателни оръжия - разбира се, мечът и (от средновековието) също царуваха копието. Използвани са и различни видове тъпи оръжия, като сандъчето (в късното Средновековие).