Въпреки поражението си в Първата световна война, германският офицерски корпус в междувоенния период все още вижда основното средство за победа в бъдеща война в настъпателна операция. Така той черпи различен опит от Великата война от френския си колега. Въз основа на опита от 1914-1918 г., включително тактиката за проникване, използвана от войските на Stosstruppen, но също и като забелязва интензивното развитие на авиацията и бронираните оръжия, част от германския офицерски корпус (напр. Ген. Хайнц Гудериан) разработва теоретични предположения за т.н. -Наречен светкавична война (на немски: Blitzkrieg), тоест стремеж към поваливане на противника с една решителна настъпателна операция, извършена във възможно най-кратки срокове и с максимална интензивност на силите и средствата. Германският офицерски корпус също е бил обучен според тази офанзивна доктрина на войната през 30-те години на миналия век и по време на световната война. Струва си да се добави също, че германските офицери от почти всички нива в хода на Втората световна война са използвали принципа на т.нар. команда по задача (нем. Auftragstaktik), тоест те очертаваха на подчинените си задачата, която трябва да се постигне, и силите, с които разполагат, докато изпълнението на задачата зависеше изцяло от тях. Подобен модел на командване, базиран на много добре и еднакво обучени офицери, води до факта, че германската армия е много гъвкава в действие и е в състояние да реагира по-бързо на различни нива от своите противници (напр. френската армия по време на кампанията от 1940 г. или съветската армия от 1941 г.). Тази система се оказа успешна (особено на по-ниски нива) през Втората световна война. Струва си също да се добави, че много изключителни командири са служили в германския офицерски корпус от Втората световна война, включително: Ерих фон Манщайн, Хайнц Гудериан, Ервин Ромел и Валтер Модел.
Решаващо влияние върху оформянето на организацията и тактиката на германската пехота преди избухването на Втората световна война е, от една страна, опитът от предишната световна война, но и теоретичните разработки, създадени през 20-те и 30-те години на 20 век, които често подчертава необходимостта германската пехота да се възприема като средство за водене на настъпателна война. Това се отразява както на оборудването, така и на организацията на германската пехотна дивизия, която през септемврийската кампания от 1939 г. се състои от 3 пехотни полка, всеки от които е разделен на 3 пехотни батальона, артилерийска рота и противотанкова рота. Освен това имаше множество поддържащи части, включително: артилерийски полк с 4 артилерийски ескадрили (включително един тежък), противотанков батальон, сапьорен батальон и комуникационен батальон. Общо така наречената пехотна дивизия В първата мобилизационна вълна около 17 700 души имаха значителен артилерийски компонент, но също така беше изобилно оборудван с картечници. Освен това разполагаше с модерни и ефективни за онези времена средства за комуникация и командване. В хода на войната пехотните дивизии претърпяват трансформация - през 1943 г. част от тях са трансформирани в бронегренадирски дивизии. От 1943 г. обаче стандартното подразделение на "традиционната" пехота се състои от приблизително 12 500 души (а не приблизително 17 700, както през 1939 г.) и нейният артилерийски компонент – особено тежката артилерия – също е намален в него, докато противо- танковата защита беше значително подобрена. Предполага се, че през цялата Втора световна война около 350 пехотни дивизии са служили във Вермахта.