Въпреки поражението си в Първата световна война, германският офицерски корпус в междувоенния период все още вижда основното средство за победа в бъдеща война в настъпателна операция. Така той черпи различен опит от Великата война от френския си колега. Въз основа на опита от 1914-1918 г., включително тактиката за проникване, използвана от войските на Stosstruppen, но също и като забелязва интензивното развитие на авиацията и бронираните оръжия, част от германския офицерски корпус (напр. Ген. Хайнц Гудериан) разработва теоретични предположения за т.н. -Наречен светкавична война (на немски: Blitzkrieg), тоест стремеж към поваливане на противника с една решителна настъпателна операция, извършена във възможно най-кратки срокове и с максимална интензивност на силите и средствата. Германският офицерски корпус също е бил обучен според тази офанзивна доктрина на войната през 30-те години на миналия век и по време на световната война. Струва си да се добави също, че германските офицери от почти всички нива в хода на Втората световна война са използвали принципа на т.нар. команда по задача (нем. Auftragstaktik), тоест те очертаваха на подчинените си задачата, която трябва да се постигне, и силите, с които разполагат, докато изпълнението на задачата зависеше изцяло от тях. Подобен модел на командване, базиран на много добре и еднакво обучени офицери, води до факта, че германската армия е много гъвкава в действие и е в състояние да реагира по-бързо на различни нива от своите противници (напр. френската армия по време на кампанията от 1940 г. или съветската армия от 1941 г.). Тази система се оказа успешна (особено на по-ниски нива) през Втората световна война. Струва си също да се добави, че много изключителни командири са служили в германския офицерски корпус от Втората световна война, включително: Ерих фон Манщайн, Хайнц Гудериан, Ервин Ромел и Валтер Модел.
Битката при Курск (немско кодово име: Operation Zitadelle) е широко призната - не съвсем точно - като най-голямата бронирана битка през Втората световна война и най-голямата бронирана битка на Източния фронт. Това се случва след германското поражение при Сталинград през февруари 1943 г., но и след успешната германска контраофанзива при Харков през март същата година. Германската страна, присъединявайки се към битката, разчита на пълното придобиване на стратегическата инициатива, на задачата на съветската страна с възможно най-големи загуби, както и на зърното на съветското настъпление, очаквано през лятото на 1943 г. Червената армия заема отбранителна позиция, опитвайки се да обезкърви атакуващите германци в началния етап на операцията и след това да премине към контранастъпление. Битката на Курската дъга започва на 5 юли 1943 г. и наред със съветските операции в Орлово и Белгород продължава до 23 август същата година. В хода си, въпреки участието на значителни сили от германската армия и най-новите танкове "Тигър" и "Пантера", както и разрушителите на танкове "Фердинанд", Съветите постигнаха победа, които се подготвиха много добре за тази битка и въпреки огромните загуби - те успяха да преминат в контраофанзива. Битката при Курск се оказа една от повратните точки във Втората световна война. Смята се, че в резултат (от 5 юли до 23 август) германската армия губи около 240 000 войници - убити, ранени и пленени, около 1300 танка и около 1000 самолета. Загубите на Червената армия несъмнено бяха по-големи.