В древен Рим специално обучените роби, които трябвало да се бият помежду си на арената за радост на тълпите, се наричали гладиатори. Доста общоприето е, че обичаят за гладиаторски битки е възприет от римляните от етруските и вероятно самнитите. Първите гладиаторски битки в Рим са документирани през 3-ти век пр.н.е., а първите гладиаторски битки, организирани от римски консули, се провеждат в края на 2-ри век пр.н.е. (около 105 г. пр. н. е.). За да стане ред, си струва да добавим, че тези битки са били забранени през 4-ти век след Христа, заедно с нарастващото положение на християнството в Римската империя. Много гладиатори са били германци, траки и гали, въпреки че сред тях е имало и местни римляни. В периода 3-1 век пр. н. е. основният център за обучение на гладиатори е Кампания, особено Капуа, където специалните училища подготвят гладиатори за бой. Гладиаторите, поради въоръжението си, са разделени на няколко типа, включително: Андабата (гладиатор, носещ риза и шлем с воал), Мирмило (има шлем във формата на риба на главата си, предпазител за рамо, меч и продълговат щит) или Ретиарий (въоръжението му беше тризъбец или харпун, кама и мрежа, най-често се биеше без шлем). Струва си да добавим, че гладиаторите са организирали поне няколко въстания в историята на Рим, сред които можем да различим например Първото сицилианско въстание (138-132 г. пр. н. е.), въстанието на Ветий или особено въстанието на Спартак от 73-71 г. пр. н. е., чието потискане причинило на римляните много проблеми.