Hat 8184 Greek Catapults

През тъмните векове и през голяма част от архаичната епоха (общо от около 1200 г. пр. н. е. до около 800-700 г. пр. н. е.) гръцкото фортификационно изкуство почти не напредва в сравнение с микенската епоха, което също води до стагнация в развитието на обсадната техника. Вероятно едва през 6 век пр.н.е. Гръцките градове започват да се ограждат с отбранителни стени, а по-късно и тези укрепления са модернизирани чрез добавяне на кули. Едни от най-зрелищните укрепителни работи на класическата епоха (5-4 век пр.н.е.) са т.нар. Дългите стени, които свързваха Атина с техните пристанища във Фалерон и Пирея. Те се оказват много ефективни и всъщност представляват непреодолима пречка за спартанската армия по време на Пелопонеската война (431-404 г. пр. н. е.). И именно от тази война, много кървава за гръцкия свят, може да се датира ренесансът на обсадното изкуство в гръцкия свят, а Сицилия беше основният източник на новости по този въпрос. Тогава е в края на 5 век и началото на 4 век пр.н.е. Появяват се мощни "арбалети", наречени гастрофети, както и балисти и катапулти, които изстрелват камъни или стрели. По време на македонското владичество изкуството на обсадата на градове в гръцкия свят постига значителен напредък – може да се спомене обсадата на Тир от Александър Велики или постиженията на Деметриос, известен като Завоевателя на градовете (на гръцки: Poliorketes).