Zvezda 8005 Greek infantry V-IV BC

Гръцката фаланга вероятно е създадена през 8-ми или 7-ми век пр.н.е. Това беше бойна формация от тежковъоръжена пехота, сформирана от хоплити, които се подредиха да се бият в редици, чийто брой по време на Гръцко-персийските войни (500 / 499-449 г. пр. н. е.) варираше от 8 до 16. Фалангата беше затворен (затворен) ), в който войниците се покриваха един друг с щитове. Той основно предполага използването на хладно оръжие (копие или меч) и маргинализира, особено в началото, използването на хвърлящо оръжие. През V в. пр. н. е. хоплитът е въоръжен с дървен бронзов щит (гръцки hoplon – оттам и името на войник, борещ се във фаланга), на главата си е имал бронзов шлем (често от коринтски тип) и т.нар. доспехите на атлета също са изработени от бронз. Имаше обаче и платнени доспехи. Тогава краката на хоплитите почти винаги са били защитени с пръжки. Нападателното въоръжение е основно копие и къс меч с една остра острие (на гръцки: machaira) или меч с две остриета (на гръцки: xiphos). Фалангата осигурява на гръцкия полис огромно военно предимство пред войските на Персийската империя по време на войните от 500 / 499-449 г. пр. н. е. и също е използвана по-късно, например по време на Пелопонеската война (431-404 г. пр. н. е.), когато обаче започва да претърпява еволюция, в резултат на например реформите на Ификрат в Атина. Обикновено се приема, че през 5 век пр. н. е. Спарта е имала най-добрата армия сред гръцките полиси, чиито хоплити са се придвижвали на бойното поле най-често с гръцката буква ламбда, изрисувана върху хоплон – от Лакедемон, друго име за тяхната родина. Въз основа на основите на гръцката фаланга през 4 век пр.н.е., Филип II Македонски и Александър Велики въвеждат македонската фаланга на бойните полета.