Royal Model di R. Reale 449 Israeli Concrete Roadblock set

С развитието на бронираните оръжия в края на Първата световна война и в междувоенния период много европейски армии започват да прилагат повече или по-малко ефективни постоянни противотанкови барикади (противотанкови барикади). Противотанкови препятствия). Очевидно този процес продължава и в хода на Втората световна война. В хода на последния конфликт двата най-често използвани вида язовири. Първите от тях бяха т.нар драконови зъби, т.е. стоманобетонни блокове, често във формата на пирамиди или пресечени пирамиди, по-рядко призми с височина до 120-140 сантиметра. Най-често те са били поставени в няколко реда, пред собствените си противотанкови артилерийски позиции. Използвани са масово от германската армия в т.нар Атлантическата стена, линията на Зигфрид, но също и в укрепения район на Мендзижецки (MRU). Друга противотанкова бариера беше таралеж (Чешки таралеж), изработен от стомана или стоманобетон и доставян на фронтовата линия, обикновено в готови за монтаж модули. В случай на стоманени таралежи, това бяха просто три греди, заварени заедно, които можеха да бъдат поставени на земята и вградени в нея. При стоманобетонните таралежи те също имаха трираменна форма, но бяха много по-тежки. Този тип противотанкови язовири е използван за първи път от чехословашката армия през 30-те години на миналия век (оттук и името на английски), но също и от Вермахта на Атлантическата стена.