Mercedes D.III е немски авиационен двигател от Първата световна война. Първите му тестове се провеждат през 1914 г. Двигателят - във версията D.III au - имаше тегло от 310 килограма с работен обем от 14,8 литра. Максималната му мощност достига 174 к.с. Това е един от най-важните германски авиационни двигатели от края на Първата световна война.
Mercedes D.III беше 6-цилиндров редови двигател с течно охлаждане. Създаден е като разработка на двигателя Mercedes D.II. В сравнение с предшественика си обаче той имаше по-голямо тегло, кубатура и генерира по-голяма максимална мощност. Имаше и горивна помпа, разположена другаде и с малко по-различен дизайн. Той обаче се основаваше на почти идентично тяло, както и дублира много дизайнерски решения от D.II. В хода на серийното производство са създадени само няколко разработени версии на двигателя Mercedes D.III, като: D.III (първа производствена версия), D.IIIa (подобрен модел, с максимална мощност 170 к.с.) или D.III au (неофициално, но много често използвано обозначение на модела с максимална мощност 180-200 HP). Двигателите на Mercedes D.III от различни версии задвижваха такива самолети, като например: AEG C.IV, Albatros CI или C.III, Fokker D.IV или D.VII или Pfalz D.III.
Mercedes-Benz D.III е немски самолетен двигател, използван за първи път през 1914 г. Един от най-популярните немски двигатели от онова време. Това беше 6-цилиндров редови двигател с водно охлаждане с обем 14,7 литра. Двоен карбуратор, който движи 3 цилиндъра. Първите версии имаха 160 HP, но последната (D.IIIav) от 1918 г. беше 200 HP. Тези двигатели са инсталирани в самолети от Albatros, Fokker, Halberstadt, Hansa-Brandenburg, Junkers, LFG Roland, Rumpler и Pfalz.