Mikojan-Guriewicz MIG-21 (NATO: Fishbed) е съветски лек изтребител с дуралуминиева конструкция, получерупка, в дизайн на средното крило, с делта острие с 57-градусов наклон. Полетът на прототипа е извършен на 16 юни 1956 г. Прототипът на МИГ 21 се счита за прототипа Е-5, задвижван от двигателя РД-11. След полета му бяха създадени още няколко прототипа, които между другото чупеха различни международни рекорди за въздушна скорост. Опитът, натрупан от тях, е използван за подобряване на E-5 и накрая самолетът е изпратен за масово производство като MIG-21F-13 през 1959 г. В производството има над дузина основни версии, а заедно с различни подривни версии, броят на типовете МИГ 21 може да се оцени на няколко десетки! Най-важният от тях е първият масово произведен МИГ-21Ф. Той замени версията MIG-21PF с радара RP-21 и двигателя R-11F2. Следващата версия за разработка е МиГ-21Р, т.е. разузнавателен самолет. Създадени са и няколко учебни версии, първата от които е МиГ-21У-400. МИГ-21 се оказа много успешен дизайн, с отлична производителност, лесен за пилотиране и евтин за производство. Качеството на конструкцията се доказва от факта, че през 90-те години имаше разработени версии на този самолет, който беше на повече от 30 години. Машината беше изнесена за всички страни от бившия Варшавски договор и цялото множество арабски и африкански страни. МИГ-21 участва в повечето въоръжени конфликти от периода 1960-1980 г., в т.ч. във Виетнамската война, в Шестдневната война (1967), в Ирано-иракската война (1980-1988). Технически данни: дължина: 13,46m, размах на крилата: 7,15m, височина: 4,1m, максимална скорост: 2130km/h, скорост на изкачване: 120m/s, максимален обхват: 1100km, максимален таван 19000m, въоръжение: фиксирано - GS single 23 23 оръдия (версия M), окачени - до 2000 кг товар.
Mikojan-Guriewicz MIG-17 е съветски, еднодвигателен, метален реактивен изтребител със средно крило с наклонени крила и класическа опашка, известен в кода на НАТО като Fresco. Полетът на прототипа е извършен през януари 1950 г. МИГ-17 беше продължение на дизайна МИГ-15. Промените се фокусираха върху нов двигател (Klimov WK-1F), по-добра аеродинамика и използването на радар в една от версиите за разработка. Създадени са няколко основни версии на този самолет. Първата масово произведена версия е МиГ-17Ф. Друг, оборудван с радар, беше МиГ-17ПФ, а версията МиГ-17ПФУ имаше възможност за насочване на ракетите с помощта на бордовия радар. Самолетът също е произведен по лиценза на мин. в Полша и Китай. В Полша серийното производство започва през 1956 г. под обозначението Lim-5, като е създадена и щурмова версия (Lim-6bis). Самолетът МИГ-17 все още се използва от авиацията на Мали и Северна Корея. Технически данни (версия MIG-17F): дължина: 11,26m, размах на крилата: 9,63m, височина: 3,8m, максимална скорост: 1145km/h, скорост на изкачване: 65m/s, максимален обхват: 2060km, максимален таван 16600m, въоръжение: фиксирани - 2 оръдия Nudelman-Rihter NR-23, калибър 23 m и 1 оръдие Nudelman N-37, калибър 37 mm, окачени - до 500 kg бомби и ракети.