НАТО, тоест Организацията на Северноатлантическия договор или Северноатлантическият алианс, е военен съюз на страните от Западна Европа и Северна Америка, сключен през 1949 г. в отговор на агресивната външна политика на СССР по това време. Поема колективната отбрана на всички страни членки при евентуална агресия от страна на съветските войски, а от 1955 г. - на войските на Варшавския договор. НАТО включва държави като САЩ, Канада, Италия, Великобритания, Западна Германия (сега Западна Германия) и - от 1999 г. - също и Полша. Смята се, че в края на 80-те години общият брой на бойните самолети в силите на НАТО възлиза на приблизително 11 300 машини, от които приблизително 7 300 са част от американските въоръжени сили. Разбира се, този огромен брой машини изискваше подходящо обучен наземен екипаж. В повечето страни от НАТО през 80-те години тя се състои от професионални войници и добре платени цивилни работници, което от своя страна доведе до висока степен на професионализъм и добро или много добро обучение. Много често наземният персонал в базите на НАТО разполагаше с модерно техническо и диагностично оборудване, което позволяваше ефективната работа на самолета. Предполага се, че средното време за подготовка на машина за полет през 80-те години на миналия век е по-кратко или много по-кратко във въздушните бази на НАТО, отколкото във Варшавския договор. Електронната електроника, която често беше с много по-добро качество, отколкото във Варшавския договор, също беше използвана в по-голям мащаб. Най-големите военновъздушни бази на НАТО в Западна Европа по това време са, наред с други, Rammstein в Германия и Waddington във Великобритания.
НАТО, тоест Организацията на Северноатлантическия договор или Северноатлантическият алианс, е военен съюз на страните от Западна Европа и Северна Америка, сключен през 1949 г. в отговор на агресивната външна политика на СССР по това време. Поема колективната отбрана на всички страни членки при евентуална агресия от съветските войски, а от 1955 г. - от войските на Варшавския договор. НАТО включва държави като САЩ, Канада, Италия, Великобритания, Западна Германия (сега Западна Германия) и - от 1999 г. - също и Полша. Смята се, че в края на 80-те години общият брой на бойните самолети в силите на НАТО възлиза на приблизително 11 300 машини, от които приблизително 7 300 са част от американските въоръжени сили. Струва си също да се добави, че за разлика от военновъздушните сили на Варшавския университет, военновъздушните сили на НАТО не бяха толкова единни по отношение на използваните типове самолети. Например, те са използвали няколко вида прехващачи, например F-15 в САЩ, но също така PANAVIA Tornado във Великобритания и Германия или Mirage 2000 във Франция. Основните задачи на военновъздушните сили на НАТО бяха осигуряване на въздушно превъзходство на даден театър на военни действия (имплицитно - над Атлантическия океан и Западна Европа), нанасяне на удари с конвенционални оръжия на тактическо и оперативно ниво и ядрени оръжия на оперативно и стратегическо ниво (напр. британски бомбардировачи със серия "V"). Струва си също да се добави, че самолетите на страните от НАТО – главно през втората половина на 70-те и 80-те години на миналия век – имаха значително по-добра авионика, особено радарите.