Баталия, известна в Полша като битката при Монте Касино е по същество поредица от сблъсъци и битки между съюзническите и германските армии, които се провеждат от 17 януари до 19 май 1944 г. в днешна Италия. Около 105 000 души участват в битката наведнъж, през май 1944 г. съюзни войници и ок.80 хил. немски войници. От съюзническа страна главнокомандващият тази операция е упражняван от фелдмаршал Харолд Александър, а от германска страна - фелдмаршал Алберт Кесерлинг. Докато командирът на 2-ри корпус на полските въоръжени сили, който разби германската отбрана при Монте Касино, е генерал Владислав Андерс. Долината на река Лири и хълмът Монте Касино, намиращ се в близост до него (заедно с други хълмове в тази област) бяха естествена преграда, те можеха да спрат армията, маршируваща от юг на Италия на север, към Рим. Алберт Кесерлинг добре осъзнавал това и поради тази причина малко след десанта на съюзниците в Сицилия и Южна Италия той наредил създаването на пояс от укрепления в тази област, т.нар. Линията на Густав. Тази линия се оказва ефективна бариера за спиране на атаките на съюзниците, започнали на 17 януари 1944 г. Последвалите атаки, извършени през февруари-април 1944 г., макар и да обтягат германските позиции, не завършват с пробив. Атаката, която завършва с окончателен пробив и в която полската армия играе огромна роля, е започната на 12 май 1944 г. и възобновена на 16 май. Накрая той превзема руините на бенедиктинския манастир в Монте Касино на 18 май. Символичният печат на победата в битката беше свиренето на звънец от хълма Монте Касино. От друга страна, героизмът на войниците от 2-ри корпус беше оценен от фелдмаршал Александър, който каза след битката: "[…] Ако ми беше даден избор между войници, които бих искал да имам под мое командване, щях да избера вас – поляците”.
По време на Втората световна война британската армия формира общо 43 пехотни дивизии. В началото на войната щатът на дивизията наброява приблизително 13 800 офицери и войници, докато през 1944 г. този брой нараства до приблизително 18 300 души. Тази значителна промяна в броя на служителите е резултат преди всичко от увеличаването на различните видове помощни звена, а не от увеличаването на броя на самите пехотинци. През 1944 г. британската пехотна дивизия се състои от три пехотни бригади, всяка със собствен щаб, щабен взвод, 3 пехотни батальона и инженерни дивизии. Струва си да се добави, че един-единствен пехотен батальон е имал приблизително 780 офицери и войници и е имал множество поддържащи части (например минохвъргачен взвод или разузнавателен взвод). Дивизията включваше и де факто артилерийска бригада с пет артилерийски полка (включително един противотанков и един зенитен), батальон картечници и минохвъргачки, както и разузнавателни, комуникационни и сапьорни части. Важен елемент, повишаващ мобилността на британската пехотна дивизия, беше нейната пълна моторизация. Основната пушка на британския пехотинец беше пушка Lee Enfield No.1 или No.4. Като картечни оръжия, наред с други, са използвани картечници Sten, ръчни картечници Bren и картечници Vickers. Най-често използваните противотанкови оръжия са 40 и 57 мм 2- и 6-фунтови оръдия, а по-късно и 76-мм 17-фунтови оръдия. От своя страна основното въоръжение на полевата артилерия беше много успешна гаубица Ordnance QF 25-pounder.