Историята на използването на улански части в полската армия датира от Наполеоновите войни (1799-1815) и времето на Кралството на Конгреса (1815-1831). По това време улантите се възприемат като теоретично лека кавалерийска част, която обаче поради отличната си подготовка и разполагайки с копие, оборудвана с него, също може успешно да извърши атаката на бойното поле. Заедно с раждането на независимата, Втората полска република, в полската армия се създават улани, които се позовават косвено на традициите от 19-ти век. Единици от този тип изиграха значителна роля по време на войната с болшевишката атака от 1919-1921 г., особено в битката при Комаров през 1920 г. В периода 1921-1939 г. уланските полкове се възприемат като едни от най-добрите в полската армия - понякога дори можете да срещнете термина "елит". Малко преди избухването на Втората световна война (през 1937 г.) полската кавалерия е реорганизирана, включително уланските полкове, като част от които са създадени кавалерийски бригади, състоящи се от 3 или 4 полка, и в тази структура те се присъединяват към войната от 1939 г. Преди избухването на войната в Полша е имало 27 полка улан, които най-често се представят много добре по време на септемврийската кампания. Струва си да добавим, че това са били добре обучени части, често с висок или много висок морал, които през 1939 г. са използвали коне предимно за маршове и са водили битката като прибързани части, с използване на стрелково оръжие или противотанкови оръжия. Сред приказките може да се каже, че полските улани атакуваха със сабите си върху танковете - това не е нищо повече от плод на германската и италианската пропаганда. Един от най-добрите примери за ефективно използване на улантите в септемврийската кампания е битката при Кроянти. В състава на Волинската кавалерийска бригада, която воюва при Мокра, са били и два улански полка.
Въпреки поражението си в Първата световна война, германският офицерски корпус в междувоенния период все още вижда основното средство за победа в бъдеща война в настъпателна операция. Така той черпи различен опит от Великата война от френския си колега. Въз основа на опита от 1914-1918 г., включително тактиката за проникване, използвана от войските на Stosstruppen, но също и като забелязва интензивното развитие на авиацията и бронираните оръжия, част от германския офицерски корпус (напр. Ген. Хайнц Гудериан) разработва теоретични предположения за т.н. -Наречен светкавична война (на немски: Blitzkrieg), тоест стремеж към поваливане на противника с една решителна настъпателна операция, извършена във възможно най-кратки срокове и с максимална интензивност на силите и средствата. Германският офицерски корпус също е бил обучен според тази офанзивна доктрина на войната през 30-те години на миналия век и по време на световната война. Струва си да се добави също, че германските офицери от почти всички нива в хода на Втората световна война са използвали принципа на т.нар. команда по задача (нем. Auftragstaktik), тоест те очертаваха на подчинените си задачата, която трябва да се постигне, и силите, с които разполагат, докато изпълнението на задачата зависеше изцяло от тях. Подобен модел на командване, базиран на много добре и еднакво обучени офицери, води до факта, че германската армия е много гъвкава в действие и е в състояние да реагира по-бързо на различни нива от своите противници (напр. френската армия по време на кампанията от 1940 г. или съветската армия от 1941 г.). Тази система се оказа успешна (особено на по-ниски нива) през Втората световна война. Струва си също да се добави, че много изключителни командири са служили в германския офицерски корпус от Втората световна война, включително: Ерих фон Манщайн, Хайнц Гудериан, Ервин Ромел и Валтер Модел.