Тип 2 HSL е термин за клас британски големи моторни лодки от Втората световна война. Дължината на единична единица от този тип беше 19 метра, а водоизместването не надвишава 22 тона. Задвижването е осигурено от 3 двигателя Napier Sea Lion с по 500 к.с. всеки. Максималната скорост беше до 36 възела, а въоръжението на една лодка от този тип обикновено се състоеше от две 7,7 мм картечници.
Моторните лодки Type Two HSL са проектирани от Hubert Scott-Paine през 1937 г. за British Power Boat Company. При проектирането на този тип лодка, особен акцент беше поставен върху възможно най-високата максимална скорост, маневреност и функционалност. Лодки от този тип бяха използвани в голям мащаб от Морската спасителна служба на RAF, специална служба, посветена на спасяването на британски и съюзнически пилоти, които бяха принудени да кацнат във водата. Първите лодки от този тип влизат в експлоатация в средата на 1940 г., а производството им продължава през 1940-1942 г. Общо са построени около 70 лодки от този тип. Заслужава да се отбележи, че специално модифицирани лодки Type Two HSL участват в ралито Dieppe през 1942 г.
По време на Втората световна война Морската спасителна служба (ASR) на RAF играе ключова роля в спасяването на хиляди високо обучени съюзнически самолетни екипажи, като извършва спасителни операции около Британските острови, както и в други морски региони, където бушува война. Работейки в тясно сътрудничество с Кралския флот, ASR използва както самолети, така и високоскоростни лодки за изпълнение на своите мисии. Една от най-известните беше British Power Boat Company Type 2 63 ft HSL, известна като "Whaleback" – "китова гръб" поради характерната си извита палуба. Друг, също толкова често използван термин е "Spitfire ASR". Частта, проектирана през 1937 г. от Хюбърт Скот-Пейн, започва да влиза на въоръжение в средата на 1940 г. Първоначално отбранителната техника се състои от две зенитни кули Армстронг-Уитуърт, всяка с една картечница Викерс. След фаталния набег на Диеп през август 1942 г., когато няколко единици бяха унищожени, беше решено да се монтират две допълнителни картечници, една от двете страни, и оръдие с калибър 20 мм в задната част, специално подсилена за монтажни цели. Бронята, особено на кабините, също беше разширена и въпреки че това естествено увеличи теглото на агрегата, той все още развива напълно задоволителна максимална скорост от 36 възела благодарение на 500 к.с. Napier Sea Lions (преработен самолетен двигател) и имаше обхват от около 500 мили при средна скорост от 25 възела. Екипажът се състоеше от 9 души, включително капитан и медицински персонал. Базите на ASR бяха разположени главно на югоизточния бряг на Великобритания, известен като Hellfire Corner, поради големия брой аварии, причинени от непрекъснати въздушни боеве над Ламанша и Северно море. Първоначално спасителните части на ASR бяха боядисани в ярко жълто-черни цветове за по-добра видимост, но поради нарастващата честота на атаки от германските военновъздушни сили се смяташе за необходимо да се използват камуфлажно сиви цветове. През 1944 г. ASR RAF разполага с повече от 300 бързи спасителни лодки, което дава възможност да покрие цялото крайбрежие на Великобритания и много други важни райони в Средиземно море или дори в Индийския океан. След атаките през 1941 г. Малта също решава да създаде база на ASR през същата година и само до декември 1942 г. са спасени 125 ценни екипажа.