Ramcke Brigade (известна също като Fallschirmjäger-Brigade Afrika) е германска въздушнодесантна единица, която е действала от 1942-1943 г. Бригадата получава неофициалното си име, тоест бригада Рамке, от фамилията на своя командир - Херман Рамке. Бригадата е сформирана през 1942 г. и воюва в Северна Африка от самото начало, като участва в 1-ва битка при Ел-Аламейн. При хода си поделението е обкръжено, но войниците му, въпреки тежките загуби, успяват по дързък начин да пробият до собствените си линии. В периода октомври-ноември 1942 г. отрядът се бие във Втората битка при Ел-Аламейн, като понася допълнителни загуби и след поражението на държавите от Оста в тази битка се оттегля през Триполитания към Тунис, където се бие в последните битки в Северна Африка. Капитулацията на частта става през май 1943 г. На пълен работен ден бригада Рамке имаше три парашутни пехотни батальона, учебен батальон, артилерийски батальон, противотанкова и инженерна рота, както и комуникационни и санитарни части.
Fallschirmjäger е сборният термин за германски въздушнодесантни части от междувоенния период и Втората световна война. Първата парашутна част е организирана в нацистка Германия през 1936 г. - може би в резултат на наблюдения, направени по време на съветските маневри от предходната година. Първият отряд парашутисти е създаден по инициатива на Херман Гьоринг и е причислен към Луфтвафе. Година по-късно (1937 г.) първото звено от този тип е подчинено на Вермахта и по-точно на сухопътните войски. През 1938 г. тези части са обединени и разширени, за да образуват 7-ма авиационна дивизия под командването на генерал Курт Студент. Състои се от парашутна пехота, войски, обучени да транспортират планери и пехота, транспортирана до бойното поле със самолети. В хода на Втората световна война са създадени още части на Fallschirmjäger, вкл. през 1943 г. на базата на 7-ма авиационна дивизия са създадени 1-ва и 2-ра парашутни дивизии. В периода 1939-1941 г. немският Fallschirmjäger е използван по предназначение (напр. по време на боевете в Западна Европа през 1940 г.), но след тежките загуби, понесени в хода на боевете на Крит през 1941 г., германските парашутни войски започват да бъдат използвани предимно като елитни пехотни части, в която роля се оказват много успешни, спечелвайки прякора "Зелените дяволи" сред съюзниците.