MiniArt 16007 Roman Legionary II Century AD

Пехотата в римската армия винаги е играла голяма, дори решаваща роля и всъщност е решавала за изхода на битките. По време на ранната република (6-5 век пр. н. е.) римската пехота вероятно е използвала формирането на фаланги и е била донякъде подобна на единици от този тип в гръцкия полис. Въпреки това, в хода на самнитските войни (4-3 в. пр. н. е.), той претърпява дълбоки промени, които вероятно доведоха до формирането на три основни типа римска пехота: триари (тежко въоръжени, борещи се с копия и най-опитни пехоти) хастати или principes (основна маса от римска пехота, въоръжена с две пила, тежък щит и са) и велити (лека пехота). По това време пехотата използва манипулативна формация. Така оформената римска пехота е воювала и в хода на Пуническите войни с Картаген (264-146 г. пр. н. е.) или по време на боевете в източната част на Маре Нострум. В края на 2-ри и 1-ви век пр. н. е. римската пехота претърпява още една реформа благодарение на консула Мариуш. Неговото оръжие и оборудване са стандартизирани и малко след това е въведено разделението на кохорти, а самата римска армия – включително, разбира се, пехотата – става професионализирана. В хода на гражданските войни римската армия се разраства количествено, но не претърпява фундаментални организационни промени. Струва си да добавим обаче, че вероятно в края на 1 век пр. н. е. в екипировката на легионерите се появява lorica segmentata, най-известната и разпознаваема римска броня. В периода на принципата (години от около 30 г. пр. н. е. до около 235 г. сл. н. е.) редовната армия обикновено се състои от 28 до 32 легиона, всеки от които наброява около 5000 войници. По време на кризата от трети век (235-284 г. сл. н. е.) и в ерата на господството римската армия е разширена до вероятно около 400-500 хиляди. хора, а и въоръжението му също се е променило. Производството на шлемове, щитове и брони беше опростено и войниците започнаха да използват нови видове оръжия, като плумбата. Условно се приема, че римската армия до битката при Адрианопол през 378 г. сл. Хр. е била в състояние сравнително ефективно да се изправи срещу други противници. Едва след тази битка започва нейният здрач в западната част на Римската империя.