Ервин Ромел (пълно име: Erwin Johannes Eugen Rommel) е роден през 1891 г. и умира вероятно от насилствено самоубийство през 1944 г. Той е един от най-известните германски генерали от Втората световна война – наричат го Лисицата на пустинята. Ервин Ромел придобива своя военен опит от първите седмици на Първата световна война. По това време, като пехотен офицер, той е бил активен в Аргон във Франция, Италия и Румъния. В хода на този конфликт той често проявява лична смелост и умело повежда войските си в битка. За постиженията си на италианския фронт той е награден с най-високия орден на имперска Германия - Pour Le Merite. След 1918 г. той остава в Райхсвер. През този период той написа и страхотна и все още актуална книга "Пиехота напада!" (на немски "Infanterie greif an!"). В началото на Втората световна война, като признание за заслугите му, той е ръководител на щаба на Адолф Хитлер в Полша. Въпреки това, още през лятото на 1940 г. той командва германската 7-ма бронирана дивизия с голям успех по време на френската кампания. Въпреки това, през годините 1941-1943 той ръководи Африканския корпус по време на боевете си в Северна Африка, често по това време представяйки нетрадиционни, смели, изключително нападателни действия, понякога без да се вземат предвид условията на логистиката. В крайна сметка, поради численото превъзходство на съюзническите сили и собствените си проблеми със снабдяването - кампанията в Северна Африка беше загубена от страните от Оста. В периода 1943-1944 г. заема висши командни длъжности във Франция. Поради все още неясна роля на фелдмаршал Ервин Ромел в атаката срещу Хитлер на 20 юли 1944 г., той най-вероятно е бил принуден да се самоубие през октомври 1944 г.
Първите танкове в германската армия се появяват в края на Първата световна война - това са машините A7V. След подписването на Версайския договор на германските въоръжени сили е забранено да разработват бронирани оръжия, но германската страна не спазва тези ограничения и тайно разработва бронирани оръжия. Въпреки това, след като Адолф Хитлер идва на власт през 1933 г., това развитие става напълно официално и през 1935 г. е сформирана 1-ва бронирана дивизия. В периода 1935-1939 г. се формират допълнителни дивизии, като основното им оборудване са автомобилите Pz.Kpfw: I, II, III и IV. Единна бронирана дивизия по това време е съставена от танкова бригада, разделена на два бронирани полка, мотопехотна бригада и поддържащи части, между другото: разузнавателни, артилерийски, зенитни и сапьори. Състои се от около 300 танка на пълен работен ден. Струва си също да се добави, че германските бронирани сили (на немски: Panzerwaffe) са били обучени и подготвени да прилагат доктрината на светкавичната война, а не – както в много армии от онова време – за подпомагане на пехотните дейности. Поради това в обучението "pancerniaków" беше поставен акцент върху взаимозаменяемостта на функциите, независимостта при вземането на решения от офицери и подофицери и най-доброто техническо владеене на притежаваните танкове. Всичко това доведе до големи успехи на германските бронирани оръжия в Полша през 1939 г., но особено в Западна Европа през 1940 г. Също така в хода на боевете в Северна Африка – особено в периода 1941-1942 г. – германските бронирани сили се оказват много труден противник. Преди нахлуването в СССР броят на германските бронирани дивизии почти се удвоява, но броят на танковете в тези части намалява до около 150-200 превозни средства. Също така в хода на боевете на Източния фронт - особено през 1941-1942 г. - германските бронирани сили превъзхождат по подготовка и организация на съветския си противник. Въпреки това, контактът с такива превозни средства като T-34 или KW-1 принуди въвеждането на танковете Pz.Kpfw V и VI на линията през 1942 и 1943 г. Нарастващите загуби на Източния фронт, както и загубените битки - при Сталинград или Курск - отслабват германското Panzerwaffe. В структурата му влизат тежки танкови батальони (с 3 танкови роти), а през 1943 г. се създават бронегренадирски дивизии. Имаше и все по-ясно предимство на съветската страна, а от 1944 г. - необходимостта едновременно да се бият срещу съветските войски на изток и съюзниците на запад. Предполага се също, че именно тогава (в годините 1944-1945) подготовката на германските бронетанкови сили е била по-слаба от предходния период и не е представлявала толкова значително предимство от страна на Германия от преди. Последните мащабни операции на германското Panzerwaffe са офанзивите в Ардените (1944-1945) и в Унгария (1945).
Afrika Korps (пълно немско име: Deutsches Afrikakorps, съкратено DAK) се разбира като колективно наименование на германските сухопътни части, воюващи в Северна Африка през 1941-1943 г. Африканският корпус е сформиран през февруари 1941 г. в резултат на болезнените поражения, понесени от италианската армия в битките с британците в Африка в началото на 1940/1941 г. Основната му задача е да се притече на помощ на италианския съюзник и да спре настъплението на британските войски в Либия. Командир на частта е генерал, а по-късно и фелдмаршал Ервин Ромел. Първоначално ДАК се състои само от 5-та лека дивизия (по-късно преобразувана в 21-ва бронирана дивизия), през май 1941 г. към нея се присъединява 15-та бронетанкова дивизия, а в края на 1941 г. - 90-та лека дивизия. Струва си да добавим, че още в средата на 1941 г. е основана Panzergruppe Afrika, оглавявана от Ервин Ромел, и към нея се присъединява Африканския корпус. Въпреки отбранителните задачи, DAK (или по-широко Panzergruppe Afrika) много бързо след десанта - по инициатива на своя командир - преминава в строго настъпателни операции, нанасяйки поредица от поражения в пустинята на британците през 1941-1942 г. Тогава обаче неговият командир получава прякора Пустинната лисица. В същото време обаче от самото начало DAK беше обезпокоен от проблеми със снабдяването, които се отразиха негативно върху способността му да провежда настъпателни действия. Той претърпява значително поражение във Втората битка при Ел Аламейн (октомври-ноември 1942 г.), което принуждава DAK да се оттегли чак до Тунис, в който се бие до май 1943 г.