AA-6 Acrid (известен още като R-40) е съветска управляема ракета въздух-въздух от периода на Студената война. Първите прототипи на ракетата са създадени в края на 50-те години на миналия век, а серийното й производство започва около 1960 г. Дължината на ракетата в радиолокационната версия R-40RD беше 629 см с диаметър 31 сантиметра. Масата на готовата за изстрел ракета е около 475 кг, докато теглото на бойната глава може да достигне до 100 кг. Ефективният обхват на изстрела обаче не надвишава 80 километра.
Доста широко е прието, че ракетата AA-6 Acrid е разработена от Съветите специално за тежкия прехващач МиГ-25 и основната й цел е да се бори с нови американски стратегически бомбардировачи, които е трябвало да се развият от прототипа, обозначен като XB-70. Валкирия и която ще лети със скорост 2,5-3 Маха. Вярно е, че тази заплаха така и не се реализира окончателно, но командването на съветската авиация решава да внедри машината МиГ-25, а с тях и ракетите АА-6 Acrid. При работата по тази ракета от самото начало се предполагаше, че тя ще развие значителна максимална скорост, както и дългия си обсег, но също така, че ще бъде предназначена за операции на големи височини. Това от своя страна наложи големия размер на самата ракета, което в крайна сметка направи AA-6 Acrid вероятно най-голямата ракета въздух-въздух, въведена в линията по време на Студената война! В хода на производството са разработени два основни варианта на AA-6 Acrid: R-40R полуактивен и R-40T инфрачервен. Струва си да се добави, че единствените самолети, способни да носят представената ракета, са МиГ-25 и МиГ-31.