Т-70 е съветски лек танк от Втората световна война. Първите прототипи на това превозно средство са построени през 1941-1942 г., а серийното производство е продължило от 1942 до 1943 г. В хода му са създадени около 8250 превозни средства от този тип. Теглото на резервоара в основната версия беше до 9,2 тона. В основната версия задвижването беше осигурено от два двигателя GAZ-202 с мощност от 70 конски сили всеки. Въоръжението на автомобила се състоеше от 45 мм оръдие 20K wz.1938 г. и 1 картечница ДТ 7,62 мм.
Лекият танк Т-70 е разработен по същество като широкообхватна модификация на Т-60. Новото превозно средство използва основно изцяло нов задвижващ агрегат, леко удължен корпус и окачване на танка беше намесено. Т-70 също имаше нова купола и подобрена броня. Автомобилите от този тип се произвеждат главно в заводи, разположени в градовете Горки, Кирова и Свердловск. Една голяма модернизация на превозното средство Т-70, обозначена като Т-70М, беше завършена. Характеризира се с подобрено шаси, използване на нови коловози и използване на по-голям брой и по-качествени устройства за наблюдение на бойното поле за водача-механик и командира на превозното средство. Струва си да се отбележи, че успешните самоходни оръдия СУ-76 и СУ-76М са създадени на шасито на Т-70.
The ZIS-3 is a Soviet 76.2mm cannon known under the designation "76.2mm gun wz.1942". Although the gun entered service in 1941, it was officially entered in the Red Army in February 1942, hence the designation. Over 50,000 jobs were created in the course of serial production. pieces of this weapon, widely considered to be one of the best cannons in its class during the Second World War. The ZIS-3 served multiple functions: from supporting infantry operations, through counter-batter fire, to the role of an anti-tank gun. She did very well in all of them. For the first time on a large scale, the ZIS-3 was used in the Battle of Stalingrad (1942/1943). In 1942, a very effective sub-caliber ammunition was introduced, which was used on a mass scale near Kursk in 1943. The ZIS-3 was also used as a capture weapon by the Third Reich and Romania, which even launched the production of this gun after it had been recalibrated! The ZIS-3 was also the primary weapon of the SU-76 and SU-76M vehicles. Technical data: barrel length: 3169 mm, range: 13290 m, caliber: 76.2 mm, combat weight: 1200 kg, initial velocity: 680 m / s, rate of fire: 25 spins / min.
През 1920-те и - особено - през 1930-те години, Червената армия претърпява бързо развитие по отношение на увеличаване на своите постове, както и нарастващо насищане с технически оръжия, предимно бронирани оръжия. Все пак пехотата беше основният и числено най-голям елемент на Червената армия. Интензивното количествено развитие на този вид оръжие започва в началото на 1929/1930 г. През 1939 г., още преди агресията срещу Полша, съветската пехота е сформирана в 173 дивизии (т.нар. стрелкови дивизии), повечето от които са групирани в 43 корпуса. Струва си да добавим, че след септемврийската кампания през 1939 г. този брой се увеличава още повече. Съветската стрелкова дивизия през 1941 г. се състои от три стрелкови полка (по три батальона), артилерийски полк, след противотанков и противовъздушен артилерийски дивизион, както и разузнавателни и комуникационни батальони. Общо той наброяваше около 14 500 души. Въпреки това, до 1945 г. тази позиция претърпява значителни промени, което води до дивизия от приблизително 11 500-12 000 души, състояща се от три пехотни полка, артилерийска бригада, състояща се от три полка, самоходна артилерийска ескадрила и много поддържащи части, включително противо- танкови, зенитни оръжия и комуникации. Насищането на пехотните части с машинно оръжие също се е увеличило значително – например с картечните пистолети APsZ 41, а по-късно и APsZ 43.