Fallschirmjäger е сборният термин за германски въздушнодесантни части от междувоенния период и Втората световна война. Първата парашутна част е организирана в нацистка Германия през 1936 г. - може би в резултат на наблюдения, направени по време на съветските маневри от предходната година. Първият отряд парашутисти е създаден по инициатива на Херман Гьоринг и е причислен към Луфтвафе. Година по-късно (1937 г.) първото звено от този тип е подчинено на Вермахта и по-точно на сухопътните войски. През 1938 г. тези части са обединени и разширени, за да образуват 7-ма авиационна дивизия под командването на генерал Курт Студент. Състои се от парашутна пехота, войски, обучени да транспортират планери и пехота, транспортирана до бойното поле със самолети. В хода на Втората световна война са създадени още части на Fallschirmjäger, вкл. през 1943 г. на базата на 7-ма авиационна дивизия са създадени 1-ва и 2-ра парашутни дивизии. В периода 1939-1941 г. немският Fallschirmjäger е използван по предназначение (напр. по време на боевете в Западна Европа през 1940 г.), но след тежките загуби, понесени в хода на боевете на Крит през 1941 г., германските парашутни войски започват да бъдат използвани предимно като елитни пехотни части, в която роля се оказват много успешни, спечелвайки прякора "Зелените дяволи" сред съюзниците.
Баталия, известна в Полша като битката при Монте Касино е по същество поредица от сблъсъци и битки между съюзническите и германските армии, които се провеждат от 17 януари до 19 май 1944 г. в днешна Италия. Около 105 000 души участват в битката наведнъж, през май 1944 г. съюзни войници и ок.80 хил. немски войници. От съюзническа страна главнокомандващият тази операция е упражняван от фелдмаршал Харолд Александър, а от германска страна - фелдмаршал Алберт Кесерлинг. Докато командирът на 2-ри корпус на полските въоръжени сили, който разби германската отбрана при Монте Касино, е генерал Владислав Андерс. Долината на река Лири и хълмът Монте Касино, намиращ се в близост до него (заедно с други хълмове в тази област) бяха естествена преграда, те можеха да спрат армията, маршируваща от юг на Италия на север, към Рим. Алберт Кесерлинг добре осъзнавал това и поради тази причина малко след десанта на съюзниците в Сицилия и Южна Италия той наредил създаването на пояс от укрепления в тази област, т.нар. Линията на Густав. Тази линия се оказва ефективна бариера за спиране на атаките на съюзниците, започнали на 17 януари 1944 г. Последвалите атаки, извършени през февруари-април 1944 г., макар и да обтягат германските позиции, не завършват с пробив. Атаката, която завършва с окончателен пробив и в която полската армия играе огромна роля, е започната на 12 май 1944 г. и възобновена на 16 май. Накрая той превзема руините на бенедиктинския манастир в Монте Касино на 18 май. Символичният печат на победата в битката беше свиренето на звънец от хълма Монте Касино. От друга страна, героизмът на войниците от 2-ри корпус беше оценен от фелдмаршал Александър, който каза след битката: "[…] Ако ми беше даден избор между войници, които бих искал да имам под мое командване, щях да избера вас – поляците”.