Hat 8322 Seven Years War Austrians Marching

Когато Мария Тереза от Хабсбургите заема трона през 1740 г., тя наследява от баща си (император Карл VI) армия от не най-добро качество. Пехотата на тази армия беше зле обучена, характеризираше се с много недостиг и по отношение на дисциплина или оборудване - повече или по-малко - отстъпваше на пруския си колега. Значителни недостатъци на австрийската пехота са ясно демонстрирани от двете силезийски войни (1740-1742 и 1744-1745), особено битките при Малуйовице (1741), Стшегом-Добромир (1745) и Соор (1745). Не е изненадващо, че след поредица от поражения в Силезките войни, австрийската армия - особено нейната пехота - претърпява редица промени. Най-напред от 1748 г. се въвеждат оръжия с железен печат, а през 1754 г. т.нар. Commisflinte wz.1754, който се оказва основното оръжие на австрийската пехота до началото на 19 век. Заслужава да се отбележи, че пехотата също получава нови разпоредби през 1749 г., които предвиждат мускетарите да продължат да стрелят в четириредова формация, но в случая с гренадирите те нареждат да стрелят в триредова формация. Елитът на австрийската пехота са гренадирите, които съставляват около 8-10% от личния състав на същата пехота. Те бяха обучени по пруски начин със същата желязна дисциплина. На нивото на войната австрийската пехотна рота наброява 136 души, а гренадирите - 100 души. Батальонът в състав от 6 роти се състои от 18 офицери и 798 войници и подофицери. Въпреки това в състава на 4 роти – 12 офицери и 532 войници и подофицери. Въпреки че по време на Седемгодишната война (1756-1763) австрийската пехота продължава да отстъпва - особено в началото на конфликта - на своя пруски колега, те се справят добре в битките при Колин (1757) и Кунерсдорф (1759), победоносно за австрийците. Струва си да се добави, че в последния те се биеха рамо до рамо с руските войски.