Стогодишната война е въоръжен конфликт от 1337-1453 г. между Франция и Англия. Тук трябва да се добави, че то е прекъснато от многобройни примирия и мир, но приключва чак през 1453 година. От самото начало на конфликта стрелците, въоръжени с т.нар Английски дълги лъкове. Струва си да се добави, че английската армия за първи път взаимодейства с това оръжие по време на битките в Уелс през 13-14 век и то беше сравнително бързо адаптирано от тях. Дългите лъкове бяха особено ефективни по време на битката при Креси през 1346 г. В литературата дори можете да намерите термина, че това е "триумфът на дългия лък". Като се има предвид горното, не е изненадващо, че в хода на следващите експедиции във Франция стрелците в английската армия съставляват от 60 до дори 80% от човешката сила! Смята се, че по време на битката при Agincourt те съставляват само 80% от английските сили. Въпреки това, освен стрелците, важен елемент от английските пешеходни войски са също войниците, определени с много широкия термин мъже по оръжие. Сред тях можем да посочим главно копиеносци и пикини, въоръжени с копия, алебарди или пики. Като отбранително оръжие най-често използвали обикновени шлемове и вериги или брони като бригантини. Като цяло трябва да се приеме, че през цялата Стогодишна война (до последния й етап може би) британската пехота е имала по-голяма бойна стойност от своя френски колега.
Стогодишната война е въоръжен конфликт от 1337-1453 г. между Франция и Англия. Тук трябва да се добави, че то е прекъснато от многобройни примирия и мир, но окончателно приключи едва през 1453 година. В началото на конфликта основната ударна сила на френските войски в битка е тяхното рицарство, което е известно със своята храброст на бойното поле, много добра индивидуална подготовка, но и гордост (обичайно е да се предполага, че френските рицари при онова време твърди, че ако небето се срути на главата - те ще го подкрепят със своите копия) и почти пълна липса на дисциплина. Това се почувства катастрофално в битката при Креси през 1346 г. Въоръжението на френския рицар в началото на Стогодишната война (14 век) несъмнено е много добро. Като защитно оръжие той използва щит, ризница с множество елементи от плоча броня или - по-рядко - пълна броня. Като нападателно оръжие той използвал копие, меч с една ръка и различни видове тъпи оръжия, като пиърсинг. Значителни промени във френската кавалерия настъпват по време на управлението на Карл VII (управлявал 1422-1461). Този владетел въвежда през 1445 г. т.нар оръжейни фирми, от които в началото са били 15, като всяка имала по 100 копирни машини. Тази кавалерия беше добре обучена, дисциплинирана и беше взета като царско заплащане и не беше - както преди - назначена въз основа на масов ход.
Замъкът е отбранителна конструкция с компактни - обикновено каменни или тухлени - сгради, характерни за средновековна Европа, особено в периода на пълното (X-XIII век) и късното (XIV-XV век) средновековно време. Замъкът е изпълнявал различни функции: седалище на кралска, херцогска или благородническа власт, може да бъде "семеен дом" на един рицар, но също и военен пост, подчинен на кралската власт. Предполага се, че първите "класически" замъци в Европа са построени през 9 век, след падането на държавата на Каролингите. В много случаи - в днешна Франция или Германия - те са имали характер на седалище на владетел или рицар и често са били само пазени, направени от камък. В тези ранни замъци липсват много от по-късните отбранителни елементи, като кули или обширна система от стени. Въпреки това, в началото на XII и XIII век, настъпва значителна промяна и под влиянието на опита от кръстоносните походи, замъците се развиват, ставайки все по-сложни. Те започват да имат един или повече реда стени. На територията на Полша замъците се появяват на границата на 12-ти и 13-ти век, заменяйки предишните дървени и земни замъци, а една от първите такива крепости е замъкът в Легница или реконструкцията на Вавел в Краков. Също така си струва да припомним, че тевтонските замъци в Померания и Ливония бяха необичайни по свой начин, тъй като бяха построени предимно от тухли, а не от камък. Страхотен пример за такъв замък е например Малборк. Упадъкът на замъците датира от 15-ти век, когато популяризирането на барута позволява сравнително бързото им придобиване.