DISCONTINUED Adalbertus 48506 Siegfried Line's Road Barrier

Siegfried Line (another name: West Wall) is a system of German fortifications and fortifications stretching for about 600 kilometers along the Franco-German and Luxembourg-German border from more or less the city of Kleve to Basel. Work on this line began in 1936 and was completed by 1939, with the line significantly expanded in 1944. Its original purpose was to hinder a possible French invasion of Germany from the Alsace and Lorraine regions. It was also a kind of German response to the French Maginot Line. In 1944, it was to stop the Allied attack on West Germany. The West Embankment was divided into three main parts: the northern, southern and central parts, the longest of which was the northern zone of about 250 kilometers. It is worth adding that in the fall of 1944, the Siegfried Line turned out to be a quite difficult obstacle for the Allied troops advancing from the west, whether it could be evidenced by, for example, the battles fought in the Hürtgen forest at the turn of 1944/1945.

С развитието на бронираните оръжия в края на Първата световна война и в междувоенния период много европейски армии започват да прилагат повече или по-малко ефективни постоянни противотанкови барикади (противотанкови барикади). Противотанкови препятствия). Очевидно този процес продължава и в хода на Втората световна война. В хода на последния конфликт двата най-често използвани вида язовири. Първите от тях бяха т.нар драконови зъби, т.е. стоманобетонни блокове, често във формата на пирамиди или пресечени пирамиди, по-рядко призми с височина до 120-140 сантиметра. Най-често те са били поставени в няколко реда, пред собствените си противотанкови артилерийски позиции. Използвани са масово от германската армия в т.нар Атлантическата стена, линията на Зигфрид, но също и в укрепения район на Мендзижецки (MRU). Друга противотанкова бариера беше таралеж (Чешки таралеж), изработен от стомана или стоманобетон и доставян на фронтовата линия, обикновено в готови за монтаж модули. В случай на стоманени таралежи, това бяха просто три греди, заварени заедно, които можеха да бъдат поставени на земята и вградени в нея. При стоманобетонните таралежи те също имаха трираменна форма, но бяха много по-тежки. Този тип противотанкови язовири е използван за първи път от чехословашката армия през 30-те години на миналия век (оттук и името на английски), но също и от Вермахта на Атлантическата стена.