9K31 Strie³a-1 (обозначение на НАТО: SA-9 Gaskin) е съветска самоходна колесна противовъздушна система от следвоенния период. Производството на този тип превозни средства започва в средата на 60-те години. Дължината на превозното средство е 5,8 метра при ширина 2,4 метра. Задвижването беше осигурено от един двигател ГАЗ-41 с максимална мощност до 140 к.с. Максималната скорост на пътя беше до 100 км / ч.
Автомобилът SA-9 Gaskin е еволюционно развитие на разузнавателния автомобил БРДМ-2. За разлика от стандартната версия, кулата с картечницата е заменена с четворна пускова установка за ракети земя-въздух 9М31 или - по-късно - 9М31М. Автомобилът SA-9 Gaskin се характеризира с добра динамика на шофиране на полето и на пътя. Той също така успя да преодолее малки водни препятствия без специална подготовка. Комплектът е предназначен за противовъздушна отбрана на малък и малък обсег, като с използването на ракети 9М31 може да се бори срещу самолети и хеликоптери, работещи на височини от 50 до 3000 метра. Автомобилите SA-9 Gaskin допълваха артилерийските комплекти ZSU-23 Shilka и бяха използвани на ниво брониран или механизиран полк.
В края на Втората световна война Червената армия, която скоро (през 1946 г.) ще бъде преименувана на Съветска армия, има приблизително 9,8 милиона души, сформирани в приблизително 500 дивизии от различни видове. Този брой намалява сравнително бързо, но по време на Студената война (1945-1991) общият брой на съветските въоръжени сили варира от около 2,8 до около 5,3 милиона души. В средата на 80-те години, т.е. по време на войната в Афганистан, съветските сухопътни войски наброяват около 210 дивизии, от които цели 160 дивизии са мотопехотни дивизии, съставени от наборни военнослужещи. Мотострелковата дивизия се състоеше от три пехотни полка, един брониран полк, самоходен артилерийски полк и множество поддържащи части, характеризиращи се предимно с относително силна противовъздушна отбрана, състояща се от артилерийски и ракетни комплекти. Основното оръжие на съветския пехотинец по това време е много успешната картечница АК-47, по-късно модернизирана до стандарта АК-74. Поддържащите оръжия бяха леки и тежки картечници. Колесните бронетранспортьори (БТР) бяха важно транспортно средство, първоначално те бяха БТР-152, но по-късно БТР-60, БТР-70 и БТР-80. Предполага се, че около 1990 г. в Съветската армия е имало приблизително 70 000 различни типа бронетранспортьори в различни технически условия. Струва си да се добави, че съветските части по време на Студената война бяха обучени предимно за пълномащабен конфликт с НАТО, а Западна Европа се смяташе за най-вероятната зона на операции. При такъв конфликт се предполагаше, че напредъкът на мотопехотната дивизия ще бъде от 80 до 100 километра през първите 3-4 дни от операцията.