Т-38 е съветска танкета (лек танк) от междувоенния период и Втората световна война. Задвижването беше осигурено от един карбураторен двигател GAZ-AA или GAZ-M1 с мощност съответно 40 или 50 к.с. Първите прототипи на превозното средство са построени през 1935 г., а серийното производство е извършено през 1936-1939 г. По време на него са построени около 1380 превозни средства от този тип. Въоръжението се състои от единична 7,62 мм картечница DT, монтирана във въртяща се купола.
Т-38 е разработен като далечно развитие на плаващия танк Т-37. В сравнение с оригинала, превозното средство имаше увеличен корпус, значително подобрена ходова част, по-широки коловози и по-добро водно задвижване. В хода на серийното производство бяха създадени няколко версии за разработка, например: Т-38М (прототип на превозно средство с различен кормилен механизъм), Т-38М2 (цистерн с двигател GAZ-M1) или СУ-45 ( прототип на самоходно оръдие). Артилерийският трактор Т-20 Комсомолец също е разработен на шасито на Т-38. Автомобилите Т-38 замениха Т-37 в разузнавателните части на съветските бронирани и моторизирани дивизии. Танкове от този тип взеха активно участие в първия период на войната с Германия през 1941-1942 г., като претърпяха значителни загуби. Определена част от тях са превзети от германски, румънски и финландски войски.
The models are digitally printed - some adhesives can dissolve the ink!
Paint in digital printing can be dissolved by certain types of adhesives like butaprene and similar on the same solvents. Before bonding, it is advisable to try the adhesive used on a barely visible part of the model.