Т-62 е съветски основен боен танк, т.нар 2-ро поколение от Студената война и съвремието. Първите прототипи на това превозно средство са построени в края на 50-те години на миналия век и влиза в експлоатация през 1961 г., въпреки че за първи път е представен на обществеността през 1965 г. По време на серийното производство са произведени вероятно около 20 000 автомобила от този тип! Бойното тегло на танка беше 37-40 тона. Задвижването беше осигурено от един двигател W-55 с мощност 580 к.с. Основното въоръжение е 115 мм гладкоцевно оръдие 2A20, а второстепенното въоръжение се състои от 7,62 мм картечница PKT и 12,7 мм картечница DSzK.
Танкът Т-62 беше своеобразно допълнение към линията и технологичен наследник на превозните средства от семейството T-54 / T-55. Също така си струва да се добави, че въпреки външното сходство, това не представлява тяхното просто, еволюционно развитие. Основната промяна по отношение на Т-62 беше въвеждането на изцяло ново оръдие с по-голям калибър и освен това гладкоцевно оръдие, което беше явление в световен мащаб по това време! Използването на такова оръдие, заедно с новите видове противотанкови боеприпаси, направи Т-62 способен да унищожи всеки танк на НАТО, включително превозните средства Centurion и M48 Patton, без никакви проблеми при пускането му в експлоатация. Въпреки това не беше без недостатъци - преди всичко се характеризираше със средна маневреност и динамика на шофиране, както и ниска скорост на стрелба на основното въоръжение. В хода на производството са създадени няколко варианта на този танк, сред които: Т-62К (командна машина), Т-62Д (танк с активна отбранителна система Дрозд) или Т-62Д-1 (танк с W-46-5M двигател). Автомобилът също беше широко изнасян и лицензиран в много страни по света. Използван е в битки в много въоръжени конфликти след 1945 г., включително войната в Афганистан (1979-1989), войната между Иран и Ирак (1980-1988) и войната в Персийския залив (1990-1991).