Към момента на избухването на Втората световна война белгийските въоръжени сили наброяват около 100 000 души на активна служба, а след обявяването на всеобща мобилизация този брой може да нарасне до 550 000 души. След мобилизацията белгийската армия се състои от 7 пехотни корпуса, които са разположени, между другото, в Антверпен, Брюксел и Лиеж, и от две частично механизирани кавалерийски дивизии в Брюксел и в района на Ардените (т.нар. Арденски стрелци). Основната оперативна единица на белгийската пехота беше дивизия, съставена от три полка със сила от приблизително 3000 души всеки. Един полк е оборудван със 108 леки картечници, 52 тежки картечници, 9 тежки минохвъргачки или гаубици и 6 противотанкови оръдия. Основното стрелково оръжие на пехотинеца беше Маузер модел 1889 г. или т.нар. Белгийски маузер модел 1935 г. Поддържащите оръжия са остарели тежки картечници MG 08 или Hotchkiss M1914. Артилерията е била оборудвана основно с оръжия френско производство калибри 75 и 120 мм. Струва си да добавим, че през 1940 г. – по време на германското нахлуване в Белгия – белгийските въоръжени сили разполагат с малък брой танкове Vickers T-15 и по-голям брой автомобили T-13.
По време на Втората световна война британската армия формира общо 43 пехотни дивизии. В началото на войната щатът на дивизията наброява приблизително 13 800 офицери и войници, докато през 1944 г. този брой нараства до приблизително 18 300 души. Тази значителна промяна в броя на служителите е резултат преди всичко от увеличаването на различните видове помощни звена, а не от увеличаването на броя на самите пехотинци. През 1944 г. британската пехотна дивизия се състои от три пехотни бригади, всяка със собствен щаб, щабен взвод, 3 пехотни батальона и инженерни дивизии. Струва си да се добави, че един-единствен пехотен батальон е имал приблизително 780 офицери и войници и е имал множество поддържащи части (например минохвъргачен взвод или разузнавателен взвод). Дивизията включваше и де факто артилерийска бригада с пет артилерийски полка (включително един противотанков и един зенитен), батальон картечници и минохвъргачки, както и разузнавателни, комуникационни и сапьорни части. Важен елемент, повишаващ мобилността на британската пехотна дивизия, беше нейната пълна моторизация. Основната пушка на британския пехотинец беше пушка Lee Enfield No.1 или No.4. Като картечни оръжия, наред с други, са използвани картечници Sten, ръчни картечници Bren и картечници Vickers. Най-често използваните противотанкови оръжия са 40 и 57 мм 2- и 6-фунтови оръдия, а по-късно и 76-мм 17-фунтови оръдия. От своя страна основното въоръжение на полевата артилерия беше много успешна гаубица Ordnance QF 25-pounder.