Въпреки поражението си в Първата световна война, германският офицерски корпус в междувоенния период все още вижда основното средство за победа в бъдеща война в настъпателна операция. Така той черпи различен опит от Великата война от френския си колега. Въз основа на опита от 1914-1918 г., включително тактиката за проникване, използвана от войските на Stosstruppen, но също и като забелязва интензивното развитие на авиацията и бронираните оръжия, част от германския офицерски корпус (напр. Ген. Хайнц Гудериан) разработва теоретични предположения за т.н. -Наречен светкавична война (на немски: Blitzkrieg), тоест стремеж към поваливане на противника с една решителна настъпателна операция, извършена във възможно най-кратки срокове и с максимална интензивност на силите и средствата. Германският офицерски корпус също е бил обучен според тази офанзивна доктрина на войната през 30-те години на миналия век и по време на световната война. Струва си да се добави също, че германските офицери от почти всички нива в хода на Втората световна война са използвали принципа на т.нар. команда по задача (нем. Auftragstaktik), тоест те очертаваха на подчинените си задачата, която трябва да се постигне, и силите, с които разполагат, докато изпълнението на задачата зависеше изцяло от тях. Подобен модел на командване, базиран на много добре и еднакво обучени офицери, води до факта, че германската армия е много гъвкава в действие и е в състояние да реагира по-бързо на различни нива от своите противници (напр. френската армия по време на кампанията от 1940 г. или съветската армия от 1941 г.). Тази система се оказа успешна (особено на по-ниски нива) през Втората световна война. Струва си също да се добави, че много изключителни командири са служили в германския офицерски корпус от Втората световна война, включително: Ерих фон Манщайн, Хайнц Гудериан, Ервин Ромел и Валтер Модел.
Panzergrenadier е немски термин за формация от танкови гренадери, тоест пехотни части, обучени да се бият в тясно сътрудничество със собствените си танкове. Този термин е официално използван през 1942 г., когато пехотните дивизии са преименувани на гренадирски дивизии, а моторизираните пехотни дивизии в танково-гренадирски дивизии. Струва си да се добави, че през годините 1937-1942 г. полкът Шютцен е използван за описание на пехотните полкове, служещи в бронирани части. Теоретично основното оборудване на бронегренадирските дивизии трябваше да бъдат бронирани полугусенични транспортьори, особено Sd.Kfz.251, но поради недостатъчно производство тази пехота често се транспортира с камиони. Като стандарт бронирана гренадирска дивизия се състоеше от три пехотни полка, по два батальона във всеки полк и множество поддържащи части, включително противотанкови, противовъздушни, сапьорни и комуникационни части. В тези формирования често се използват самоходни оръдия, като StuG III. Струва си да добавим, че бронегренадирските дивизии са сформирани не само във Вермахта, но и във Waffen SS – например дивизия Тотенкопф или дивизия Хоенщауфен.