Поради ограниченията на Версайския договор от 1919 г., германската армия не може да развие много средства за разузнаване или комуникация и поради тази причина, наред с други, през 20-те години на миналия век те поставят акцент върху разработването на тежки мотоциклети с добри или много добри пътно и офроуд представяне. След идването на нацистите на власт през 1933 г. процесът не спира, а всъщност се ускорява. Той доведе до въвеждането през 30-те години на миналия век и по време на Втората световна война на такива успешни проекти като BMW R-12, BMW R75 или Zündapp KS 750. Струва си да добавим, че мотоциклетите в германската армия много често са имали странична количка, предназначена за войник с картечница. Мотоциклетите в германската армия се доказаха особено добре в началния период на Втората световна война, особено в хода на боевете в Полша (1939), Франция (1940), но също и в Северна Африка (1941-1943). Използвани са предимно за разузнавателни операции, понякога в тила на вражеската армия и за свързочни задачи.
Afrika Korps (пълно немско име: Deutsches Afrikakorps, съкратено DAK) се разбира като колективно наименование на германските сухопътни части, воюващи в Северна Африка през 1941-1943 г. Африканският корпус е сформиран през февруари 1941 г. в резултат на болезнените поражения, понесени от италианската армия в битките с британците в Африка в началото на 1940/1941 г. Основната му задача е да се притече на помощ на италианския съюзник и да спре настъплението на британските войски в Либия. Командир на частта е генерал, а по-късно и фелдмаршал Ервин Ромел. Първоначално ДАК се състои само от 5-та лека дивизия (по-късно преобразувана в 21-ва бронирана дивизия), през май 1941 г. към нея се присъединява 15-та бронетанкова дивизия, а в края на 1941 г. - 90-та лека дивизия. Струва си да добавим, че още в средата на 1941 г. е основана Panzergruppe Afrika, оглавявана от Ервин Ромел, и към нея се присъединява Африканския корпус. Въпреки отбранителните задачи, DAK (или по-широко Panzergruppe Afrika) много бързо след десанта - по инициатива на своя командир - преминава в строго настъпателни операции, нанасяйки поредица от поражения в пустинята на британците през 1941-1942 г. Тогава обаче неговият командир получава прякора Пустинната лисица. В същото време обаче от самото начало DAK беше обезпокоен от проблеми със снабдяването, които се отразиха негативно върху способността му да провежда настъпателни действия. Той претърпява значително поражение във Втората битка при Ел Аламейн (октомври-ноември 1942 г.), което принуждава DAK да се оттегли чак до Тунис, в който се бие до май 1943 г.