This is a limited edition set of 1/35 scale assembly kit figures which depict a WWII Wehrmacht Officer and an Africa Corps Tank Crewman.
The officer features an officer's cap and leggings and may be posed with a glove in his right hand.
The tank crewman features a field cap and boots and may be posed with a canteen in his right hand.
Both figures come with their own display bases.
Afrika Korps (пълно немско име: Deutsches Afrikakorps, съкратено DAK) се разбира като колективно наименование на германските сухопътни части, воюващи в Северна Африка през 1941-1943 г. Африканският корпус е сформиран през февруари 1941 г. в резултат на болезнените поражения, понесени от италианската армия в битките с британците в Африка в началото на 1940/1941 г. Основната му задача е да се притече на помощ на италианския съюзник и да спре настъплението на британските войски в Либия. Командир на частта е генерал, а по-късно и фелдмаршал Ервин Ромел. Първоначално ДАК се състои само от 5-та лека дивизия (по-късно преобразувана в 21-ва бронирана дивизия), през май 1941 г. към нея се присъединява 15-та бронетанкова дивизия, а в края на 1941 г. - 90-та лека дивизия. Струва си да добавим, че още в средата на 1941 г. е основана Panzergruppe Afrika, оглавявана от Ервин Ромел, и към нея се присъединява Африканския корпус. Въпреки отбранителните задачи, DAK (или по-широко Panzergruppe Afrika) много бързо след десанта - по инициатива на своя командир - преминава в строго настъпателни операции, нанасяйки поредица от поражения в пустинята на британците през 1941-1942 г. Тогава обаче неговият командир получава прякора Пустинната лисица. В същото време обаче от самото начало DAK беше обезпокоен от проблеми със снабдяването, които се отразиха негативно върху способността му да провежда настъпателни действия. Той претърпява значително поражение във Втората битка при Ел Аламейн (октомври-ноември 1942 г.), което принуждава DAK да се оттегли чак до Тунис, в който се бие до май 1943 г.
Въпреки поражението си в Първата световна война, германският офицерски корпус в междувоенния период все още вижда основното средство за победа в бъдеща война в настъпателна операция. Така той черпи различен опит от Великата война от френския си колега. Въз основа на опита от 1914-1918 г., включително тактиката за проникване, използвана от войските на Stosstruppen, но също и като забелязва интензивното развитие на авиацията и бронираните оръжия, част от германския офицерски корпус (напр. Ген. Хайнц Гудериан) разработва теоретични предположения за т.н. -Наречен светкавична война (на немски: Blitzkrieg), тоест стремеж към поваливане на противника с една решителна настъпателна операция, извършена във възможно най-кратки срокове и с максимална интензивност на силите и средствата. Германският офицерски корпус също е бил обучен според тази офанзивна доктрина на войната през 30-те години на миналия век и по време на световната война. Струва си да се добави също, че германските офицери от почти всички нива в хода на Втората световна война са използвали принципа на т.нар. команда по задача (нем. Auftragstaktik), тоест те очертаваха на подчинените си задачата, която трябва да се постигне, и силите, с които разполагат, докато изпълнението на задачата зависеше изцяло от тях. Подобен модел на командване, базиран на много добре и еднакво обучени офицери, води до факта, че германската армия е много гъвкава в действие и е в състояние да реагира по-бързо на различни нива от своите противници (напр. френската армия по време на кампанията от 1940 г. или съветската армия от 1941 г.). Тази система се оказа успешна (особено на по-ниски нива) през Втората световна война. Струва си също да се добави, че много изключителни командири са служили в германския офицерски корпус от Втората световна война, включително: Ерих фон Манщайн, Хайнц Гудериан, Ервин Ромел и Валтер Модел.