По време на избухването на войните с революционна Франция (1792-1799), пруската армия все още сияе със славата на големите успехи по време на Седемгодишната война (1756-1763) и спомена за победи като битката от Росбах (1757) или Лютиния (1757) е все още жив. Освен това беше широко смятан за вероятно най-добрия в Европа. Въпреки това, още през 1770-те години той започва да претърпява вид ерозия и осификация. Бойната му стойност ставаше все по-спорна. Пруската армия все още е в състояние да води кампания срещу Франция с известен успех през 1792-1795 г., но още в хода на кампанията от 1806 г. тя претърпява опустошително поражение. Не е изненадващо, че битките при Йена и Ауерщад станаха синоним на поражение в пруската армия и в същото време започнаха процес на мащабни промени. Тези реформи засегнаха - не е изненадващо - пруската пехота. Така нареченият линейна пехота, съставена от мускетари и гренадери. През 1806 г. има 147 батальона, докато през март 1813 г. Прусия е в състояние да разположи 12 линейни пехотни полка. Но в периода 1813-1815 г. този брой е увеличен чрез кооптиране на резервни пехотни батальони до 32 полка. Преди кампанията от 1806 г. пруският линеен пехотен полк (мускетарски или гренадирски) се състои от 2 батальона, всеки с 805 до 830 щатни войници. Въпреки това, през 1808 г. структурата на полка се променя и той се състои от стреляшки батальон и два мускетарски батальона. Всеки батальон се състоеше от 4 роти. Струва си да се добави, че стрелковото оборудване на пруската линейна пехота - за разлика от ерата на Фридерита - е разнообразно и се състои от няколко вида кремъчни пушки. Що се отнася до обучението му, трябва да се каже, че като цяло е добър за полкове, сформирани преди 1813 г., и среден за тези, сформирани в периода 1813-1815 г. Несъмнено обаче моралът и волята за борба често са били на много високо ниво.
The Battle of Waterloo was fought on June 18, 1815 and was the last battle commanded by Napoleon Bonaparte with the French forces. It is assumed that on the French side, about 65,000 soldiers and 250 guns took part in the battle, while on the Anglo-Dutch and Prussian sides, a total of about 123,000 men, with about 160 guns (excluding Prussian artillery) fought. The French side was led, of course, by the emperor of the French, the allies - Arthur Wellesley, Fr. Wellington, and the Prussians - Gebhard von Blücher. British-Dutch troops, awaiting the arrival of the Prussians, but also based on the experiences of Fr. Wellington, learned from the fighting in Spain, adopted a defensive stance, and their position was supported by farm buildings. The battlefield with boggy ground, soaked with water after intense rainfall, also favored the defenders, as it made it difficult to develop a cavalry attack. The battle began around 11.30 with the French artillery cannonade, and later - with the attacks of the French infantry on the British-Dutch positions. Initially, the fight for the Hougomont farm was fought, but later also on the right flank and in the center of the Allied formation. The next phase of the battle was the British cavalry charges, which were intended to relieve the fighting infantry, which initially brought great success to the British, but were finally repulsed with considerable losses. Despite fierce fighting and attacks led by Marshal Ney, around 4.30 pm, the British positions seemed to be intact, and the Prussians, commanded by Gebhard von Blücher, were already approaching the battlefield. Finally, around 19.30, the 1st Prussian Corps entered the fight - it meant that the scales of victory were tilted towards the allies, despite the Old Guard's attack on British positions. The immediate aftermath of the Battle of Waterloo was Napoleon's abdication and the end of the Napoleonic era in the history of Europe.