Nakajima B6N е японски самолет с ниско крило, еднодвигателен бомбардировач-торпедо с изцяло метална конструкция от Втората световна война. Полетът на прототипа се състоя през 1941 г., но началото на серийното производство се състоя едва през 1943 г., а машината влезе в линията в голям мащаб едва през 1944 г.! Такова значително забавяне е причинено от продължителни изследвания и работа върху "сърцето" на самолета, двигателя Nakajima NK7A Mamoru 11, който най-накрая (от версията B6N2 Tenzan Model 12) беше заменен с двигателя Mitsubishi MK4T Kasei. Поради факта, че B6N изпълняваше подобни задачи и трябваше да действа от същите носители като B5N, външното сходство на двата типа самолети е значително. B6N обаче е по-дълъг и много по-тежък. Първата производствена серия, все още с двигателя Nakajima Mamoru, се нарича B6N1 Tenzan Model 11, следващата с двигателя Mitsubishi Kasei беше B6N2 Tenzan Model 12. И двата модела, поради теглото си, не можеха да работят с леки самолети носители. През 1944 г. е представена версията B6N2a Tenzan Model 12A, някои от които използват радар тип 3 с практически обхват около 50-60 км. B6N претърпява бойното си кръщение в битките за Соломоновите острови през 1943 г. По-късно те участват в битките за Марианските острови през 1944 г. в битката във Филипинско море, където претърпяват тежки загуби и накрая над Окинава през 1945 г., където служат и като самолети камикадзе. Технически данни: дължина: 10,87 м, размах на крилата: 14,89 м, височина: 3,8 м, максимална скорост: 481 км/ч, скорост на изкачване: 8 м/сек, максимален обхват: 3050 км, максимален таван 9040 м, въоръжение: фиксирана-2 7,7 мм машина оръдия (едно тип 97 и едно тип 92), подвесно торпедо с тегло 800 кг или бомби със същия вагон.Mitsubishi A6M Reisen (известен също като Zero или Zeke) е японски еднодвигателен, изцяло метален нискокрилен изтребител от Втората световна война. Полетът на прототипа е извършен на 1 април 1939 г. и е пуснат в експлоатация през лятото на 1940 г. Първите прототипи са задвижвани от двигател Mitsubishi Zuisei 13, но от A6M2 Model 11 нататък, Nakajima NK1B Sakae 12 използван е двигател с мощност 950 к.с., което прави самолета един от най-добрите изтребители в началото на войната. Нови версии са създадени точно преди и по време на войната. Един от най-известните беше A6M2 Model 21, специална версия със сгъваеми крила, предназначена за самолетоносачи, подготвена в началото на Тихоокеанската война, която се превърна в основния японски бордов изтребител. Следващите версии са A6M3 и A6M5, всяка от които имаше няколко версии. Първият използва двигателя Nakajima Sakae 21 с мощност 1130 HP с компресор, което обаче означаваше увеличение на теглото и намаляване на обхвата и маневреността. Направени са опити за решаване на този проблем във версията A6M5 чрез промяна на изпускателната система, промяна на формата на крилата и отказ от сгъването им, което увеличава максималната скорост. Полетът на тази версия се извършва през 1943 г. и се произвежда до края на войната. Струва си да се отбележи, че една от най-масово произвежданите версии на A6M5 беше самолетът A6M5C Model 52C «Hei», от който бяха произведени близо 5000. Самолетите "Нула" участват в цялата война в Тихия океан, служейки предимно като палубни изтребители, но и до голяма степен като изтребители на армията. "Бащата” на този известен самолет е инженерът Джиро Хорикоши, който разчита на опита, натрупан от работата на самолета M5A. Той успя да разработи много маневрен самолет, с отлични аеродинамични свойства, перфектен за бой и с голям обхват. Това обаче беше постигнато за сметка на бронята и липсата на самозапечатващи се резервоари за гориво. Нещо повече, поради липсата на самолетни двигатели с мощност, сравнима с американските машини, всяка година от войната "Нула" от "суперколата" от 1943 г. еволюира към по-слабия съперник P-51, P-47 или F -4 или F-6. Оказа се също така машина, уязвима на повреди и много уязвима на пожар. Това обаче не променя факта, че съюзниците до 1943 г. не са имали самолет, който да може да се конкурира с A6M Zero. Технически данни (A6M2 модел 21 версия): дължина: 9,06m, размах на крилата: 12m, височина: 3,05m, максимална скорост: 533km/h, скорост на изкачване: 15,7m/s, максимален обхват: 3105km, максимален таван 10000m , въоръжение: фиксирани - 2 оръдия 20 мм Тип 99-1 и 2 картечници Тип 97 7,7 мм, окачени - до 250 кг бомби.
Много често рождената дата на военноморската авиация в Императорския японски флот (IJN за кратко, японски Nippon Kaigun) е 16 март 1923 г., когато лейтенант Суниши Кира кацна в самолета си на борда на самолетоносача Hosho, който освен това влезе служба година по-рано (1922 г.). Трябва да се добави обаче, че през 20-те години на миналия век много японски военноморски офицери гледат на самолетоносачите като на привърженици на линейни кораби и бойни кораби, имайки предвид големия успех на адмирал Хейхачиро Того в Цушима през 1905 г. Техническото ниво на тогавашните японски бордови самолети също не беше най-високото. Това състояние на нещата обаче започва да се променя през 30-те години на 20-ти век, наред с други, поради по-късния адмирал Исороку Ямамото, който възприема основното оръжие във военноморската война в самолетоносачите. Той беше силен привърженик на развитието на японската бордова авиация, което се превърна в строителството или модернизацията на такива кораби като Кага, Акаги, Хирю, Сорю и Зуйкаку. Освен това японските авиационни структури не само стигнаха до световните лидери, но започнаха да задават стандарти в тях, включително известния изтребител Mitsubishi A6M Zeke или торпедния самолет Nakajima B5N Kate. Това интензивно развитие доведе до факта, че когато избухна войната в Тихия океан, IJN имаше 10 самолетоносача, на които бяха базирани над 500 бордови машини, с добре обучени екипажи. Първите месеци на борба в Тихия океан показаха колко опасно е това оръжие. Трябва обаче да се помни, че още по време на тази война IJN имаше значителни проблеми, например да замени масово самолета A6M Zeke или да въведе успешен наследник на линията B5N, т.е. торпедния самолет B6N Tenzen. Освен това процесът на обучение на морски пилоти се оказа дефектен и беше дистанциран от решенията, използвани във ВМС на САЩ.